Християнството и младежта.

[RagioL]

Принцип на съответствието.
Погледни модела на атома, и на слънчевата система, и пак се замисли.

[DoctorSatan666]

Принцип на съответствието.
Погледни модела на атома, и на слънчевата система, и пак се замисли.

Да де, точно това. Но примера е твърде конкретен. Погледни изобщо всяко нещо - то винаги е част от по-голяма система и същевременно то самото е система. Погледнат в едно химично съединение, атома е градивна частица, тоест част от нещо по-голямо. Но погледнат самостоятелно атомът е стабилна система, и може да се разглежда като независима от нищо друго. И всъщност познанието за всичко се състои в смяната на тези две "гледища":
1. Наблюдаваш нещо като част от друго - по-голямо, което го определя.
2. Наблюдаваш самото нещо, като независимо.

И сега, понеже дефендър не можа да ме разбере. Как личността би съществувала погледнато от независима гледна точка. Ако нямаше силни хора, как щеше да различиш слабите? Или пък каквато и да е друга личностна характеристика? Ето тук се вижда че личността не може да съществува без други личности, спрямо които да се определя. И всъщност личността от тях възниква. Малкото(Личността) и голямото(Социума) са ВЗАИМНО ОПРЕДЕЛЯЩИ СЕ. Което ще рече че едното не може без другото, и обратното. Следователно личността не може да се разглежда самостоятелно и независимо, което напълно унищожава смисъла на "личността". Вече съвсем друго понятие е индивидуума. Индивид идва от латинското НЕДЕЛИМ, ПЪЛЕН. За разлика от вечно търсещата личност, индивида може да се разглежда самостоятелно, защото той е стабилна система, която НЕ Е ОПРЕДЕЛЕНА И ЗАВИСИМА от външни "фактори". А личността и колективния образ, който човек си създава(му е създаден) не може да съществува извън социума. Как ще се наречеш хубав, ако няма грозни, примерно? Ето затова - повтарям - личността и социума са ВЗАИМНО СВЪРЗАНИ, тоест двете взаимно се определят и са част едно от друго. Когато човек спре да бъде личност и да зависи от образите си приучени в социума, той става индивид - една пълна и неделима система. Оттам вече започва изграждане и "израстване" в самата система - тя се обогатява, но вече не е зависима от обществото-родител и може да съществува напълно самостоятелно(в психичен аспект имам предвид). И това е всъщност "да растеш в себе си" но не с думичките и пълнежите на други хора.

Но какво всъщност е обществото? Това е група от хора, на който вечно не им достига нещо. И обществото служи като система в която те взаимно се допълват. Това е и целта на всичките его игри. Това е и функцията на държавите, градовете, селата, племената, приятелите, семействата и изобщо всяка форма на организация, където човека е част от някаква по-голяма система.
Всъщност поведението на хората в обществото е много подобно на атомите, молекулите и йоните. Защо атомите образуват съединения? Ако сте учили химия, ще знаете, че всеки атом има различен брой свободни електрони на последния електронен слой. Според това колко свободни електрона има в слоя (тоест колко може да отдаде, или обратното - да приеме) се определя целия химичен характер на този елемент. И всъщност така се образуват химични съединения - чрез отдаване и приемане на електрони. (За обща справка в гугъл: донорно-акцепторен механизъм) На този принцип е и обществото - там хората взаимно си отдават и приемат "енергии" (в най-най-общ смисъл).

ПП: На някой направи ли му впечатление че 7-те принципа(с изключение на първия) дефакто са проявление на едно и също нещо - вечния баланс.

[defender]

Ето тук се вижда че личността не може да съществува без други личности, спрямо които да се определя. И всъщност личността от тях възниква. Малкото(Личността) и голямото(Социума) са ВЗАИМНО ОПРЕДЕЛЯЩИ СЕ. Което ще рече че едното не може без другото, и обратното. Следователно личността не може да се разглежда самостоятелно и независимо, което напълно унищожава смисъла на "личността".

човешката личност се формира и обуславя не толкова от връзката със социума, а от общението с Бога.

индивидиуума и 100% егоцентризъм и самопочитане .............. колкото и да го отричаш.

ПП: кое дава свобода, общуването с неизмеримия Бог или с ограничения, мизерен ограничаващ социум. Следователно за да стане човека истински свободен какво трябва да направи?!

[DoctorSatan666]

човешката личност се формира и обуславя не толкова от връзката със социума, а от общението с Бога.

индивидиуума и 100% егоцентризъм и самопочитане .............. колкото и да го отричаш.

ПП: кое дава свобода, общуването с неизмеримия Бог или с ограничения, мизерен ограничаващ социум. Следователно за да стане човека истински свободен какво трябва да направи?!

Пффф нямаш какво да кажеш и намесваш Бог. А той дори не се вмества в описаното от мен, дори и от християнско гледище. Общението с Бога е само една малка частица от онези колективни практики на "определяне" на нещо и някой според нещо друго - човек, идея, закон, общество, морал и т.н.. Някой си общуват с бога и се самоопределят според неговите стандарти. Други пък според стандартите на групата. Трети пък според някакви велики личности и техни идеологии. Четвърти се определят според някакви морални и житейски псевдо-философии. Въпреки различията в проявленията си, тези действия имат един корен и една функция - да поддържат изкуствено създадения АЗ образ. Явленията който съпътстват този процес са вина, срам, страх, самонаказание, чувство за малоценност(ако човека се е провалил спрямо това, с което се самоопределя) или пък радост, гордост, надменност, чувство за величие(ако човека е покрил стандартите на своя идол, на своето перфектно АЗ).

Замислял ли си се какво значи всъщност истинската свобода? Да бъдеш свободен от чужди мнения и оценки, дори и от своите собствени... Как би постигнал истинската свобода? Като си биеш главата в иконата и повтаряш величави думи? Или пък потънал в мисловните диалози между твоя образ и образа на твоя Бог? Това не е свобода.

[RagioL]

ПП: На някой направи ли му впечатление че 7-те принципа(с изключение на първия) дефакто са проявление на едно и също нещо - вечния баланс.

А първия споменава характера на всичко съществуващо.