Възклицаваш от неща, които за днешните 10 годишни са нещо нормално. С въображаемите вълшебни пръчици си играеш още, нищо че ти е ясно че няма да промениш нищо. Държиш се като детенце сочещо лошите и 'ама защо тоя батко така направи'.
Не е само психическа основа. Обстоятелствата принуждават. Остани гладна 20 дена и ще откраднеш от първата баничарница. Когато е системно - ще теглиш и ножа на някой или сама на себе си в най-добрия случай.
Кой е силен и психически устойчив се разбира когато ножа опре до кокала, а не ей така на думички под топлото одеалце.
Това е различно. А и + това човек винаги има избор.
Чак гладна не съм оставала, но се е стигало до там да нямам много. И никога не ми е минавало през ума да правя някакви 'лоши' неща. 'Лошите' неща си ги мислят песимистичните и слабохарактерните хора.
Много жени си заслужават шамара. Има пълни уруспии, които живеят за да те предизвикват. С такива трябва да се държиш по подобаващия за манталитета им еквивалент. Кавалерството е за балната зала, поклон - подаваш ръка - раз два три. В живота всеки му - според заслуженото. Ако не си съгласнО - църквите винаги приемат послушници.
Първото изречение - прав си. Заслужават го. Но това, че го заслужават, не означава, че трябва да го получат. Просто им теглиш една майна и не се занимаваш повече. Удариш ли шамар на когото и да е, просто означава, че не можеш да си контролираш нервите, а това ме отблъсква повече от всичко.
Второто - И тук си прав. Но следва въпроса - защо живееш с тях?!
А какво за кавалерството? Тук пък съвсем ме заби. Честно. Точно това кавалерство не е никакво кавалерство. Като от онзи лаф "Мъжа трябва да се познава по отношението му към собствената му жена, защото към чуждата, дори и простака е джентълмен.".. Кавалерството не е само 'за балната зала' и 'за навън'.
В случая тази женица не се е държала като уруспия, дори се изплаши, когато Наталия Симеонова влезе с екипа си на мястото, където тя работеше.. Мислеше си, че е мъжа й..
Абе няма какво да го разказвам с подробности, някакъв ужас е.
И не знам защо толкова се паля за такива неща от край време, след като дори не се чувствам жена. Т.е.. моментите, в които се чувствам такава, са когато съм в цикъл (^^) и когато се говори за това къде й е мястото на жената. ОМГ.
Та как се ставало лош... лош за едни и други е различно понятие. Лош е мерило за приет морал и възпитание в заобикалящото те общество. Ама общества - бол, маниери на поведение и порядки - бол. А за дечко и сърдитият чичко в тролея е лош чичко
