- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Завинаги?
тази любов е едно на милион. не всеки може да я изпита и да я задържи толкова дълго
Моята леля е с мъжа й от 8-ми клас,а сега са на по 37 година.Та дали е възможно,питаш?![]()
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Има момент,който ти омръзва и искаш нещо ново или с други думи разнообразие.....![]()
Чуечц с две разбити яйца и един черпак
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Ох, Еве, не мога.
Като се сетя за преди и не се кефя. Сега ми е много по-добре, по-спокойно и се наслаждавам на всеки един момент. Естествено има мигове, в които си казвам "Защо не мога тая вечер да изляза, да пия 3 водки и да изчукам някой непознат?", ама после се замислям, че нищо не получавам от това. Само секс и моментно удоволствие..
Ама ще говоря пак другата година, като стана студентка (даже още тая), усещам ,че много ще ми се променят вижданията за нещата.
Има го, разбира се, примери бол.
За мен вече е късно, но и, честно казано, не бих искала такава любов. Не искам да съм "пораснала" с някого, искам и двамата да сме достатъчно самостоятелни, зрели и "наживяли се" (моята представа за това е абсолютна противоположност на пиенето и секса с тоя и ония, пояснявам) когато решим да имаме сериозни отношения.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Аз пък мисля, че трябва да бъдеш с един човек, да го обичаш, да даваш сърце и душа. Пък дали връзката ще се разпадне на третия месец или на десетата година, не е важно. След този човек можеш да потърсиш друг, можеш да останеш сам. Лично решение. И някак си не можеш да започнеш връзка с идеята, че ще живееш пък после ще си търсиш половинка за дълга връзка. Това разпределяне днес си правя кефа, утре си сериозен е твърде нелюбовно според мен. Лично аз така го усещам.
Разбира се че такава любов съществуваЛеля ми и чичо ми са се запознали в гимназията ,ходели 5-6 години ,след това се оженили и сега имат много стабилен брак и две деца.Стига с човека до теб да сте ръка за ръка ,всичко се нарежда
![]()
Зависи си от хората и това как са настроени,но като цяло е по-добре да не се правят планове за 100 години напред едвали не и да се говори с пълната увереност,защото както се казва:'Животът е това,което ни се случва докато кроим планове за бъдещето"
mimsssssss не знам защо,но като цяло тона ти ми се вижда леко наставнически.Хубаво имаш 6 годишна връзка,дано продължи още много пъти по толкова и двамата да сте наистина щастливи само че не са малко и случаите,когато такива дълги връзки след време се изчерпват.Да човек не може постоянно да търси кусури в другите,защото никой не е перфектен,но не може и да се хване като някой удавник за сламка за друг за да не сменял партньорите въпреки,че ясно осъзнава и/или всички забелязват,че тези хора не са един за друг и да си продължава с всекидневните драми само за да има по-дълга връзка.Още повече при гаджосването,защото след брака и след евентуалните деца вече нещата се усложняват.Колкото по-рано толкова по-добре.
Иначе като цяло за всички. Винаги са ми били много забавни хората на по млада възраст,които си хванат някого и обясняват как се били наживяли вече все едно утре хващат бастунчето и започват да се подготвят за излизането от този свят.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Познавам едно момиче, което сменяше гаджетата си мнон стоп, ама принципно е няква адски особена и се мисли за голямата работа. Като си писахме, вика че била със сегашния си година и нещо и изцепи, че се чувствала адски одъртяла, че е толквоа време с него...
Пф...
'завинаги' е доста тежка думичка.. преди доста вярвах в това, за което питаш.. но.. сякаш започвам да си мисля, че е невъзможно.. и това ме плаши ужасно, ужасно много..
Не искам да се съмнявам в това..
Иначе си мисля, че ако имаш някаква дълга връзка в ранна възраст.. примерно на 15-16 си хванеш гадже и си с него 3-4-5-недай-си-боже-повече години.. и.. си мисля, че 'краят' е неизбежен.. което е много тъжно, но и много поучително.. защото би следвало да си преживял толкова много с този някой, с който си бил.. да си видял и осмислил всичките си грешки и т.н..
За съжаление или не, аз съм жив пример..
Странното е, че не съм си представяла, че ще съм 'завинаги' с този човек, но не съм мислила и 'какво ще стане, ако се разделим един ден..' докато бяха 'щастливите' ни периоди..
и така.. първата ми връзка (с първата целувки/секс и т.н.) беше на 16 и продължи почти 4 години..
Не съжалявам за нищо, беше ми сладко, горчиво и тъЙ. Не ми липсва нищо и се радвам. Всъщност съм щастлива, че успях да го преживея, защото ми беше зле от много време.. и то време в което правех ужасни глупости, които няма да повторя, каквото ще да става..
Сега си имам момченце, с което ми е прекрасно, но ме е страх да мисля 'за напред'.. имам чувството, че съм станала ужасно суеверна и някак по-плашлива, т.е.. трудно говореща за чувствата си, което ми тежи някак.. което пък е странно, защото съм ужасна гушлива и радваща се на човечето си досада..
Поне знам, че 'това е човечето ми' и с това спирам да мисля за драматичните си неща..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.