Има ли смисъл?

[GoldenHeart]

Здравейте!
Бих искала да ви помоля за съвет или нещо такова. Имам си приятел от почти 8 месеца. От различни градове сме. Виждаме се 2 пъти в седмицата, което за мен е малко и доста често се чувствам самотна. Семейната среда и обстоятелствата, в които съм не са ми дали много от грижите и любовта, от която по принцип има нужда всеки един от нас. Бях си свикнала да съм сама и ми беше добре. Сега като съм с него също ми е добре, но често ми се случва да се чувствам самотна, понеже не е до мен. Излизам с приятели и си мисля как бих искала сега да съм с него. Това не е най-големият проблем. Той е 12-ти клас. Мисли да ходи да учи във Варна... Разбирате какво значи това, нали? Почти няма да се виждаме и ще стане баш връзка от разстояние. Тогава не знам какво ще правя. Просто имам нужда някой да е до мен. Има ли смисъл да се боря за тази връзка? Извинявам се, ако съм писала несвързано или неразбираемо. Изморено ми е.

[Lucho]

Разбирате какво значи това, нали? - Не, защото ако той живее в Повеляново няма да е страшно.

Ама ако е на друго място... не, няма да има смисъл.

btw то и в Повеляново да е, пак няма да има смисъл. Гаранция.

[MarkKnight]

Далече от очите...далече от сърцето

[xXxPETYAxXx]

То, щом и така ти е некомфортно, когато се виждате все пак 2 пъти седмично... прекрати връзката още сега, не виждам смисъл да чакаш, при положение, че така или иначе на теб тези виждания не са ти достатъчни.

[SuNsEt]

Далече от очите...далече от сърцето

+1

Рано или късно ще скъсате . Приготви се за това ... Предстоят ви много хубави неща в живота,нито ще сте си първите,нито последните.

[uHka22]

По-добре се оставете сега.Трудно ще ти е,но ако продължавате така ще ти е дваж по-трудно.

[IseeDEADbodies]

Само няк'ви клишета й сипете тука, напра'о :рофл:. Аз ще ти кажа следното : ако наистина много искаш т'ва нещо да процъфти, ще намериш начин да процъфти. Ама така като гледам к'во си писала "той е 12 клас, и иска да учи във Варна", оставам с впечатлението че ти даже си по-малка от него. На което пък веднага ще ти кажа : тийн любов от разстояние бъдеще няма. Освен ако и ти си 12 клас.. заминавай да учиш и ти във Варна. Те така...

[Amore-Mio*]

Щом се чудиш дали има смисъл - значи няма.
И реално, наистина няма.

[marin4itu]

Не си за такава връзка, казвам ти го като човек, който имаше връзка от разстояние 200км година и половина. Сега живеем заедно, но както и да е. Мислиш ли, че и той не се чувства така? Нали това е някакво изпитание за любовта ви, което ти явно не можеш да издържиш... Велико Търново(така пише във профила ти) не е кой знае колко далече от Варна. Можеш да си вземеш карта за отстъпка при пътуване с влак. По-горе ти казаха, че и ти можеш да отидеш във Варна да учиш.. Варианти има, а ти просто стоиш и мрънкаш...

[askadas]

Не си за такава връзка, казвам ти го като човек, който имаше връзка от разстояние 200км година и половина. Сега живеем заедно, но както и да е. Мислиш ли, че и той не се чувства така? Нали това е някакво изпитание за любовта ви, което ти явно не можеш да издържиш... Велико Търново(така пише във профила ти) не е кой знае колко далече от Варна. Можеш да си вземеш карта за отстъпка при пътуване с влак. По-горе ти казаха, че и ти можеш да отидеш във Варна да учиш.. Варианти има, а ти просто стоиш и мрънкаш...

[GoldenHeart]

Ако във Варна я имаше специалността, която искам да следвам, щях да отида там... След 2 годинки. Но аз искам да се занимавам с програмистика, т.е. да уча Информатика, а тази специално във Варна я има само в Икономическия. Уча икономика в момента и въобще не ми допада. Не бих искала да прекарам още 5 години следвайки нещо, което дори не харесвам. Насочила съм се към София. Как мислите, че ще стане работата да сме заедно? Аз искам връзката ни да се задържи. Спор няма. Но.. Аз в София, той във Варна. Как ще стане? Наистина не знам. Има още малко време докато замине. Ще се види какво ще стане....

[Naive]

Далече от очите...далече от сърцето

Айде, бе. От личен опит ли говориш? Защото аз лично да, и твърдя, че това са пълни глупости.

Иначе това дали има смисъл или не трябва сама за себе си да го решиш. Каква точно роля има той в живота ти? Колко ти е ценен? Какво ти дава? Отговаряш си на подобни въпроси и решаваш. Когато някой ти е ценен, си струва да се бориш.
Аз мисля, че има вероятност твърде много да се вглъбяваш в това, че не се виждате често (въпреки че за мен 2 пъти седмично си е напълно в реда на нещата и въобще не ми изглежда като дистанционна връзка. ако живеехте в един и същи град, пак нямаше да можете да се виждате всеки ден) и това да ти пречи да се отдадеш на чувствата си и да си изживееш нещата. Когато мрънкаш, създаваш напрежение и у теб, и у него.
Ако установиш, че си струва да се бориш, и продължиш връзката си от разстояние, се опитай да разграничиш времето, в което се виждате от времето, в което не сте заедно. И когато не сте заедно, не фокусирай вниманието си върху това, че го няма, а върху други неща - учене, спорт, социален живот.

Иначе ти в София, той във Варна има как да стане. Варианти винаги можеш да намериш, стига да искаш. Самото разстояние не е пречка, това как го възприемаш, обаче, може да бъде.