Любовта към Господ

[FreakBitch]

Здравейте, форумни дами и господа,

Пиша ви във връзка с един проблем, който много ме тревожи напоследък. Откакто се помня като съзнателен и адекватен човек, никога не съм вярвала в Господ. През последните години дори съм се превърнала във върл атеист, който гледа с насмешка на вярващите в Бог. Заедно с крайния ми атеизъм, у мен се зароди и един друг възглед, а именно нихилистичния. Това никак обаче не ми помага да бъда в хармония със самата себе си, да изпитвам надежда. Смятам, че, за да е щастлив човека, той трябва да има вяра в нещо, да се уповава на него, за да успява да преживее безсмислието на ограниченото във времето ни същестуване. Пишейки тук, аз моля за вашия съвет? Как бих могла да отворя очите си за волята Господна, да я приема и да открия своя субективен смисъл в живота?

Извинете ме, че пиша в раздел Любов, но както съм чувала да казват, "Бог е любов." Обичайте се, хора!
А, ако ви е останала мъничко излишна любов, помогнете на една объркана тийнейджърка да открие своята вяра!
Благодаря ви предварително.

[anonymous708973]

Че защо вярата в нещо е вяра в Бог непременно?
Вярвай в себе си, вярвай в късмета. Надежда за какво ти е необходима? Осъществи я със здрава подготовка и доза късмет.

[Rebirthing]

Смятам, че, за да е щастлив човека, той трябва да има вяра в нещо, да се уповава на него, за да успява да преживее безсмислието на ограниченото във времето ни същестуване.

Защо ти е да вярваш в бог ? Аз не вярвам в бог и не мога да кажа, че съм нещастна. Трябва ли да откриваш смисъла на живота си и то чрез вярата си в бог ? Или просто искаш да вярваш, че има нещо след смъртта ? Смяташ ли, че смисъла на живота ти трябва да е свързан с някакъв задгробен/отвъден и вечен живот ?
Нямаш нужда от вяра за да придобие живота ти смисъл.