Ето един текст които писах като отговор на друг човек, но малко го редактирах...
"Не съм психолог, нито имам някакви признати знания в тази област. Но като човек, който също е страдал от депресия, мисля че мога да ти дам някой насоки.
Първо трябва да разбереш че света около теб има пряко отражение вътре в теб и това отражение отговаря на това коя си ти всъщност. Оттам се появява и феноменът - Да виждаш това, което искаш да видиш в света. Ако се запиташ - защо някои хора се радват на света, а за теб живота е страдание? Отговорът е много прост - всеки си слага различни очи, през които гледа на света - и в повечето случаи дори не го осъзнава. Съзнанието и самоосъзнаването са най-доброто лечение срещу депресията - да наблюдаваш процесите в себе си, но без да си слагаш очите на нещастния АЗ. По този начин можеш да видиш какъв е действителния проблем вътре в теб - онова, което искаш да скриеш, което отричаш, което те изяжда отвътре, от което се страхуваш... Цялата депресия е породена от един проблем вътре в теб, но този проблем не можеш да видиш през очите на проблемния АЗ. Не можеш и да го решиш по този начин. Както лудия когато гледа през очите на луд, не може нищо да направи. Това е най-важното в случая - как гледаш над себе си, защото това определя като какво ще изживяваш като реалност. Всичко зависи от очилата които си слагаш.
Има и друго. Откакто си родена, обществото ти дава една готова "картина на света", един прозорец към света, през който ти гледаш другите, а и самата себе си. Този прозорец е лъжа. Откажи се от него. Семейство, работа, любов, изобщо всичко чрез което определяш живота си е една голяма лъжа. За тези който вярват в нея и им провървява, тази лъжа им дава щастие, но за другите остава само горчилката.Както е в твоя случай - образа на майка ти е твърде значим за теб, затова и вината те засяга толкова силно. А това дори не е необходимо, тъй като тези неща са само в ума на човека. Причината за депресията ти не са несполуките в живота, а това че са ти наложени едни стандарти, които ако не покриеш се чувстваш нещастна.(В случая стандарта на майка ти) Създаваш си един план за живота, и когато реалността не се припокрива с него, ти започваш да страдаш. Проблема не е в реалността, а в твоя план.А планът дори не е твои, той е на родителите ти и обществото. В действителност нищо не "трябва да бъде", няма добра и лоша страна на света, всичко е това, което е.... Реакцията ти към него си е само твоя. И точно там е хубавото - не е нужно да променяш реалността, можеш да промениш своята реакция към нея. Всичко е в теб, и ключа към всичкото се държи от теб - трябва само да надникнеш в себе си, да откриеш проблема и да го отстраниш... В крайна сметка ти си тази, който му придава значение.
Това е единия път за решаването на проблема с депресията... той те издига до друга позиция, където страданието и щастието просто губят смисъла си, и вече не определят нищо.
Ако всичко това ти се вижда твърде сложно, за да преодолееш депресията, бих ти дал съвети от най-общо естество - радвай се на живота, търси хубавите неща, намери смисъл в нови неща, потърси подкрепа от роднини, общувай по-често за да ти се повдигне самочувствието.
Аз лично не бих препоръчал тези неща, защото те са временни и много "чупливи", и с тях можеш само да прикриеш душевната мизерия пред себе си, но има голяма опасност да станеш с нестабилна психика."
Текста дори и редактиран малко измества от фокус основния ти проблем. Когато имам време ще пиша по-конкретно.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 05-03-2013 на 13:21