Депресия

[DoctorSatan666]

Ето един текст които писах като отговор на друг човек, но малко го редактирах...

"Не съм психолог, нито имам някакви признати знания в тази област. Но като човек, който също е страдал от депресия, мисля че мога да ти дам някой насоки.


Първо трябва да разбереш че света около теб има пряко отражение вътре в теб и това отражение отговаря на това коя си ти всъщност. Оттам се появява и феноменът - Да виждаш това, което искаш да видиш в света. Ако се запиташ - защо някои хора се радват на света, а за теб живота е страдание? Отговорът е много прост - всеки си слага различни очи, през които гледа на света - и в повечето случаи дори не го осъзнава. Съзнанието и самоосъзнаването са най-доброто лечение срещу депресията - да наблюдаваш процесите в себе си, но без да си слагаш очите на нещастния АЗ. По този начин можеш да видиш какъв е действителния проблем вътре в теб - онова, което искаш да скриеш, което отричаш, което те изяжда отвътре, от което се страхуваш... Цялата депресия е породена от един проблем вътре в теб, но този проблем не можеш да видиш през очите на проблемния АЗ. Не можеш и да го решиш по този начин. Както лудия когато гледа през очите на луд, не може нищо да направи. Това е най-важното в случая - как гледаш над себе си, защото това определя като какво ще изживяваш като реалност. Всичко зависи от очилата които си слагаш.

Има и друго. Откакто си родена, обществото ти дава една готова "картина на света", един прозорец към света, през който ти гледаш другите, а и самата себе си. Този прозорец е лъжа. Откажи се от него. Семейство, работа, любов, изобщо всичко чрез което определяш живота си е една голяма лъжа. За тези който вярват в нея и им провървява, тази лъжа им дава щастие, но за другите остава само горчилката.Както е в твоя случай - образа на майка ти е твърде значим за теб, затова и вината те засяга толкова силно. А това дори не е необходимо, тъй като тези неща са само в ума на човека. Причината за депресията ти не са несполуките в живота, а това че са ти наложени едни стандарти, които ако не покриеш се чувстваш нещастна.(В случая стандарта на майка ти) Създаваш си един план за живота, и когато реалността не се припокрива с него, ти започваш да страдаш. Проблема не е в реалността, а в твоя план.А планът дори не е твои, той е на родителите ти и обществото. В действителност нищо не "трябва да бъде", няма добра и лоша страна на света, всичко е това, което е.... Реакцията ти към него си е само твоя. И точно там е хубавото - не е нужно да променяш реалността, можеш да промениш своята реакция към нея. Всичко е в теб, и ключа към всичкото се държи от теб - трябва само да надникнеш в себе си, да откриеш проблема и да го отстраниш... В крайна сметка ти си тази, който му придава значение.
Това е единия път за решаването на проблема с депресията... той те издига до друга позиция, където страданието и щастието просто губят смисъла си, и вече не определят нищо.

Ако всичко това ти се вижда твърде сложно, за да преодолееш депресията, бих ти дал съвети от най-общо естество - радвай се на живота, търси хубавите неща, намери смисъл в нови неща, потърси подкрепа от роднини, общувай по-често за да ти се повдигне самочувствието.
Аз лично не бих препоръчал тези неща, защото те са временни и много "чупливи", и с тях можеш само да прикриеш душевната мизерия пред себе си, но има голяма опасност да станеш с нестабилна психика."

Текста дори и редактиран малко измества от фокус основния ти проблем. Когато имам време ще пиша по-конкретно.

[wakenbake]

Ето един текст които писах като отговор на друг човек, но малко го редактирах...

"Не съм психолог, нито имам някакви признати знания в тази област. Но като човек, който също е страдал от депресия, мисля че мога да ти дам някой насоки.


Първо трябва да разбереш че света около теб има пряко отражение вътре в теб и това отражение отговаря на това коя си ти всъщност. Оттам се появява и феноменът - Да виждаш това, което искаш да видиш в света. Ако се запиташ - защо някои хора се радват на света, а за теб живота е страдание? Отговорът е много прост - всеки си слага различни очи, през които гледа на света - и в повечето случаи дори не го осъзнава. Съзнанието и самоосъзнаването са най-доброто лечение срещу депресията - да наблюдаваш процесите в себе си, но без да си слагаш очите на нещастния АЗ. По този начин можеш да видиш какъв е действителния проблем вътре в теб - онова, което искаш да скриеш, което отричаш, което те изяжда отвътре, от което се страхуваш... Цялата депресия е породена от един проблем вътре в теб, но този проблем не можеш да видиш през очите на проблемния АЗ. Не можеш и да го решиш по този начин. Както лудия когато гледа през очите на луд, не може нищо да направи. Това е най-важното в случая - как гледаш над себе си, защото това определя като какво ще изживяваш като реалност. Всичко зависи от очилата които си слагаш.

Има и друго. Откакто си родена, обществото ти дава една готова "картина на света", един прозорец към света, през който ти гледаш другите, а и самата себе си. Този прозорец е лъжа. Откажи се от него. Семейство, работа, любов, изобщо всичко чрез което определяш живота си е една голяма лъжа. За тези който вярват в нея и им провървява, тази лъжа им дава щастие, но за другите остава само горчилката.Както е в твоя случай - образа на майка ти е твърде значим за теб, затова и вината те засяга толкова силно. А това дори не е необходимо, тъй като тези неща са само в ума на човека. Причината за депресията ти не са несполуките в живота, а това че са ти наложени едни стандарти, които ако не покриеш се чувстваш нещастна.(В случая стандарта на майка ти) Създаваш си един план за живота, и когато реалността не се припокрива с него, ти започваш да страдаш. Проблема не е в реалността, а в твоя план.А планът дори не е твои, той е на родителите ти и обществото. В действителност нищо не "трябва да бъде", няма добра и лоша страна на света, всичко е това, което е.... Реакцията ти към него си е само твоя. И точно там е хубавото - не е нужно да променяш реалността, можеш да промениш своята реакция към нея. Всичко е в теб, и ключа към всичкото се държи от теб - трябва само да надникнеш в себе си, да откриеш проблема и да го отстраниш... В крайна сметка ти си тази, който му придава значение.
Това е единия път за решаването на проблема с депресията... той те издига до друга позиция, където страданието и щастието просто губят смисъла си, и вече не определят нищо.

Ако всичко това ти се вижда твърде сложно, за да преодолееш депресията, бих ти дал съвети от най-общо естество - радвай се на живота, търси хубавите неща, намери смисъл в нови неща, потърси подкрепа от роднини, общувай по-често за да ти се повдигне самочувствието.
Аз лично не бих препоръчал тези неща, защото те са временни и много "чупливи", и с тях можеш само да прикриеш душевната мизерия пред себе си, но има голяма опасност да станеш с нестабилна психика."

Текста дори и редактиран малко измества от фокус основния ти проблем. Когато имам време ще пиша по-конкретно.

Знаеш ли, сигурно си прав. Даже като се замисля опитвах да оправя реалността, ежедневието си, обкръжението и т.н, а може би просто трябва да си променя начина на мислене. И все пак не искам да се примиря с това как стоят нещата, но понеже на този етап сама не мога да променя нищо, ще трябва да се примиря. Аз анализирам нещата, прекалено много даже, но като стане въпрос да оценя дадена ситуация не се влияя от емоциите си. Или иначе казано- не съм неблагодарна за това, което имам, ценя го, но явно съм мечтател или не знам и аз, но факта, че съм в такова състояние, когато има хора без родители примерно, без дом и т.н, ме потиска още повече, но се чувствам в безизходица буквално.

Благодаря klimatronik за съвета. Точно за това тръгнах на танци, но едвам издържам, задъхвам се и имам чувството, че ще припадна, учестява ми се пулса ии ме боли всичко.. лелее все едно слушам някоя бабка.. а не е да кажеш, че до сега съм била обездвижена, напртив, цял живот спортувам нещо и сего просто се изумявам от физическото си състояние, все едно това не е моето тяло. Относно хората, ами какво да ти кажа, нямам желание да изляза навън, нито имам какво да си кажа, нито вече съм така забавна, канят ме да излизаме, но все отказвам, а сама пък въобще нямам желание. Цяла ваканция не съм излязла никъде, до магазина даже не съм. Все си казвам айде утре ще изляза, хубаво е времето, но така и не го правя. Сего поне вали та ще имам някакво извинение за пред себе си хаха.

[defender]

Ето един текст които писах като отговор на друг човек, но малко го редактирах...

"Не съм психолог, нито имам някакви признати знания в тази област. Но като човек, който също е страдал от депресия, мисля че мога да ти дам някой насоки.


Първо трябва да разбереш че света около теб има пряко отражение вътре в теб и това отражение отговаря на това коя си ти всъщност. Оттам се появява и феноменът - Да виждаш това, което искаш да видиш в света. Ако се запиташ - защо някои хора се радват на света, а за теб живота е страдание? Отговорът е много прост - всеки си слага различни очи, през които гледа на света - и в повечето случаи дори не го осъзнава. Съзнанието и самоосъзнаването са най-доброто лечение срещу депресията - да наблюдаваш процесите в себе си, но без да си слагаш очите на нещастния АЗ. По този начин можеш да видиш какъв е действителния проблем вътре в теб - онова, което искаш да скриеш, което отричаш, което те изяжда отвътре, от което се страхуваш... Цялата депресия е породена от един проблем вътре в теб, но този проблем не можеш да видиш през очите на проблемния АЗ. Не можеш и да го решиш по този начин. Както лудия когато гледа през очите на луд, не може нищо да направи. Това е най-важното в случая - как гледаш над себе си, защото това определя като какво ще изживяваш като реалност. Всичко зависи от очилата които си слагаш.

Има и друго. Откакто си родена, обществото ти дава една готова "картина на света", един прозорец към света, през който ти гледаш другите, а и самата себе си. Този прозорец е лъжа. Откажи се от него. Семейство, работа, любов, изобщо всичко чрез което определяш живота си е една голяма лъжа. За тези който вярват в нея и им провървява, тази лъжа им дава щастие, но за другите остава само горчилката.Както е в твоя случай - образа на майка ти е твърде значим за теб, затова и вината те засяга толкова силно. А това дори не е необходимо, тъй като тези неща са само в ума на човека. Причината за депресията ти не са несполуките в живота, а това че са ти наложени едни стандарти, които ако не покриеш се чувстваш нещастна.(В случая стандарта на майка ти) Създаваш си един план за живота, и когато реалността не се припокрива с него, ти започваш да страдаш. Проблема не е в реалността, а в твоя план.А планът дори не е твои, той е на родителите ти и обществото. В действителност нищо не "трябва да бъде", няма добра и лоша страна на света, всичко е това, което е.... Реакцията ти към него си е само твоя. И точно там е хубавото - не е нужно да променяш реалността, можеш да промениш своята реакция към нея. Всичко е в теб, и ключа към всичкото се държи от теб - трябва само да надникнеш в себе си, да откриеш проблема и да го отстраниш... В крайна сметка ти си тази, който му придава значение.
Това е единия път за решаването на проблема с депресията... той те издига до друга позиция, където страданието и щастието просто губят смисъла си, и вече не определят нищо.

Ако всичко това ти се вижда твърде сложно, за да преодолееш депресията, бих ти дал съвети от най-общо естество - радвай се на живота, търси хубавите неща, намери смисъл в нови неща, потърси подкрепа от роднини, общувай по-често за да ти се повдигне самочувствието.
Аз лично не бих препоръчал тези неща, защото те са временни и много "чупливи", и с тях можеш само да прикриеш душевната мизерия пред себе си, но има голяма опасност да станеш с нестабилна психика."

Текста дори и редактиран малко измества от фокус основния ти проблем. Когато имам време ще пиша по-конкретно.

ок, само че от друга страна, това ми прилича малко на: искам да ям заек, ама като не мога да си хвана заек вместо да се депресирам, отхвърлям реалността и си представям, че хлебарките са заек и ям хлебарки. ................ и казвам на другите че са тъпи и че живеят в илюзия, а не аз живея в илюзия...........

всъщност ти тук прехвърляш вината за своите несполуки върху целия свят, само не върху себе си.................

[DoctorSatan666]

всъщност ти тук прехвърляш вината за своите несполуки върху целия свят, само не върху себе си.................

Нищо не си разбрал. И нямам несполуки та да прехвърлям вина. Несполуките са условни, както всичко останало. За онези, които мерят живота си според мерките на "останалите", несполуките могат да изглеждат съвсем реални, въпреки че са напълно имагинерни. Самата структура на семейството е напълно измислена - раждаш се при едни хора, наричаш ги мама и тате, и се стараеш цял живот да им се издигнеш в очите. И когато не можеш, става както в случая с авторката. Всяко дете чувства комплекс за малоценност, понеже му е издигната бариера между него и "големите". Естествено "големите" са просто мит, но за децата са съвсем реални. Затова и много деца обичат да си играят на игри, с които се представят като пораснали - пушат, пият и правят се неща, които уж са за "пораснали", само и само да се изживяват и те като "големи". Родителите пък винаги гледат на децата си като "малки", и точно това създава стремежа у децата да се еманципират и да "пораснат". Но в действителност не порастват, а просто имитират образа на "пораснал" за да се изживяват като такива. В действителност си остават просто деца, зависими от "очите" на своите родители. И точно това е станало с авторката, която е искала да "порасне", обаче нещо се е объркало. И сега авторката се обвинява, "гледайки през очите на майка си", които са толкова основополагащи за всяка новоизграждаща се личност. Всъщност всяка личност гледа на себе си през очите на някой друг, това е и самия произход и същност на личността - тя не може да съществува без "другите"(родители, приятели, общество, държава, Бог и т.н.).
Всяка личност се състои от едни коригиращи диалози в главата на личността, и това са диалози между образи. Образите естествено са копия(отражения) на реални хора, но изкривени според особеностите на човека, който съставя образите.(Затова и различни хора, виждат един и същ човек по различен начин.) Така се създават образите на майката, бащата и всички останали, които са винаги в ума на човека. Там те заживяват един свои живот, който отговаря на потребностите на индивида. Вината е процес на неудовлетворение на някои от образите, а всички знаем какво става в реалния живот когато ядосаш мама или тате? Същото се преповтаря, само че на умствено ниво, и то подсъзнателно. Така поставено, излиза че личността всъщност е вид психично заболяване, но това е друга тема ...
Както и да е... Образът на родителя, се гради в продължение на много години, откакто е жив човек. Затова и удовлетворяването му е толкова важно. Както е в случая с вината на авторката - тя не може да удовлетвори менталния образ на своят майка, заедно с всичко, което съпътства този образ - очаквания, реакции, представи за правилно и неправилно и т.н.. Така авторката не може да избяга от "погледа" на майка си.
Но идеята ми беше, че образът си е просто образ, и чертите които авторката е приписвала на майка си, са напълно илюзорни. Е, вярно че са били необходими в един етап от живота й, понеже всяко дете, докато е дете има нужда от образ-"родител". Но истинското порасване не се състои в удовлетворяването на образа-"майка", не се състои и в отричането му (както правят доста младежи), а напротив - порасването идва тогава, когато вътрешно вече няма нужда от майка, или баща, или изобщо какъвто и да е такъв образ (включително и Бог).

[defender]

И нямам несполуки та да прехвърлям вина. Несполуките са условни, както всичко останало.

Тва кой го казва........................... защо се опитваш да налагаш твоите страхове и филосифии като нещо миродавно. .................... ти като "светия всезнаещ светих" ли се явяваш в цялата философия.

ПП: добре бе, а това да казваш, че света ти налагал предрасъдъци, които всъщност са били виновни за твоите страдания какво е, не е ли прехвърляне на вината от себе си към света и другите. ............... да прехвърлиш вината не е признак на сила, а на нищожество.

[defender]

Но истинското порасване не се състои в удовлетворяването на образа-"майка", не се състои и в отричането му (както правят доста младежи), а напротив - порасването идва тогава, когато вътрешно вече няма нужда от майка, или баща, или изобщо какъвто и да е такъв образ (включително и Бог).

много бързо го определи смисъла на думата "порастване", ми думата "порастване" за различните хора, различните религии, сатанистите, докторите извън бариерата т.н. може да има съвсем противоположен смисъл. ................... защо твоето определение за "порастване" да е с нещо повече. ..................... твоето мнение може да го налагаш като миродавно само на маймунките.............. който възприемат философията ти като нещо повече от боза............... (но не мога да отречи, че има е свестни неща, които казваш)

[DoctorSatan666]

Тва кой го казва........................... защо се опитваш да налагаш твоите страхове и филосифии като нещо миродавно. .................... ти като "светия всезнаещ светих" ли се явяваш в цялата философия.

ПП: добре бе, а това да казваш, че света ти налагал предрасъдъци, които всъщност са били виновни за твоите страдания какво е, не е ли прехвърляне на вината от себе си към света и другите. ............... да прехвърлиш вината не е признак на сила, а на нищожество.

Никой не обвинявам за това, че ми е налагал предразсъдъци, даже напротив. Тези предразсъдъци така или иначе са били част от живота ми, били са необходими в даден етап, затова са и толкова популярни впрочем.Но дойде период когато разбрах същността им, промених се вътрешно и вече нямам нужда от играта на сполука-несполука ("Който учи, той ще сполучи" хахаха, помни ли го някой това?).

много бързо го определи смисъла на думата "порастване", ми думата "порастване" за различните хора, различните религии, сатанистите, докторите извън бариерата т.н. може да има съвсем противоположен смисъл. ................... защо твоето определение за "порастване" да е с нещо повече. ..................... твоето мнение може да го налагаш като миродавно само на маймунките.............. който възприемат философията ти като нещо повече от боза............... (но не мога да отречи, че има е свестни неща, които казваш)

Естествено че "порастване" всеки си го тълкува както си иска, но аз разглеждам думата в най-чистия и смисъл, в най-природния дори. Порастване значи процес насочен към автономност и независимост. Но това не става чрез имитиране на това, което "порасналите" правят.
Иначе растежа съвсем не значи само това, "да растеш" има всевъзможни тълкувания, понеже растенето може да е в крайно много посоки. Но тук говоря за основното положение, за основното действие, което изразява думата. А основното за растенето, е че всяка единица се обособява, става по самостоятелна, по комплексна. Разиграването на театри в ума, чрез образни представности не е порастване, а чист атавизъм. А пък играенето на ролята "пораснал" - още по-малко. Това беше тезата ми. И не виждам защо е грешна. Да бъдеш на 20-30 години и да изпитваш вина от мисловния образ на майка си, не е точно най-зрялото нещо на света.
И разбира се, моето тълкувание на "растеж" съвсем не претендира да е вярно - още повече че щом си говорим за тълкувание, такова нещо като "вярно" губи смисъла си. Но така или иначе това е моята интерпретация - указал съм защо е такава, който има акъл - да преценява.

Tl;dr отново ми изкривяваш думите, нищо не си разбрал, обвиняваш ме за неща, които не съм казал, и като цяло нищо не казваш. Нищо повече не съм и очаквал от теб, но отговора ми беше повече насочен върху темата отколкото някакъв опит за дебат. Не мисля да задълбавам и в етимологични спорове, особено с толкова безпочвени от твоя страна аргументи. С това, думите ми към теб свършват.