Тяло от книги. Не от клетки.

[BloodyDreamer]

Amore-Mio*, какви бяха чуждите мнения и какво е твоето?
Аз съм я чела и останах много разочарована. Имах чувството, че чета някаква сапунка, едно и също нещо се повтаряше през цялото време. Всяко решение, което взеха героите в тази книга, беше невъобразимо глупаво и, естествено, начело на списъка е решението на Катрин да се омъжи за Линтън вместо за Хийтклиф, то оттам тръгна цялата история. Иначе ми хареса атмосферата в книгата, ако не друго.

[muaa.]

Не следя темата, но искам да препоръчам на всички "За мишките и хората" на Стайнбек. По принцип съм по-емоционална и не се учудвам , че накрая си поплаках, но няма как да не се разчувстваш на трагичния й край. Не срещнах нито един излишен момент в тези 100 страници. Та какво може да се побере в 100 страници? Наистина докато я започнах и вече я бях прочела , но в тези 100 страници се крие чистото послание за приятелството, за доброто и злото. Уникална книга , прочетете я. Ето и един цитата : „Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното."

[Amore-Mio*]

Amore-Mio*, какви бяха чуждите мнения и какво е твоето?

Чуждите мнения бяха: уникална история за една истинска любов, трогателна, емоционална и така нататък. Докато аз не намерих история за истинска любов, а любов по интереси и изгоди. Държеше ме единствено това, че може би историята ще се развие по друг начин - вълнуващ и абе в съвсем друга посока. И реално я завърших с триста зора. Някак, струва ми се, че авторката е нямала достатъчно въображение и желание да направи книгата книга, в истинския й смисъл.