Помощ... изолирана съм!!!

[Dramata]

Не беше ли достатъчно иронично ;/ ? Както и да е.Едва ли можете да си представите колко опит имам с такива ситуации ,но не ви и трябва да можете.Само ще кажа ,че с мълчание няма да стане.

[Chacho]

Само ще кажа ,че с мълчание няма да стане.

Разбира се, че няма да стане за теб. Изплюваш се в лицата на хора, на които даваш лицемерни усмивки, защото не можеш да си преодолееш омразата, а още по-конкретно - егото. За теб мълчанието е бягство, защото придаваш важност на хората, които те "тъпчат". Тук вече си идваме на думата, че наистина е въпрос на опит - цялостен житейски. Като го понатрупаш, ще разбереш, че нито някой те е тъпкал, нито си действала разумно. Единствено си си пропиляла времето да се плетеш в интриги, като през цялото време си имала възможност да се откъснеш от тези хора и други като тях. След време ще разбереш, че ако трябваше да плюваш в лицата всички хора, които се държат по този начин с теб, само за да си "отстоиш достойнството", щеше да умреш от дехидратация, защото живота ще те сблъска с много повече такива хора, отколкото сега си срещнала.

[Dramata]

Така ще да бъде...Не съм психолог (момче съм да).Но когато хората са около обкръжението ти не можеш да игнорираш нещо което е 24/7,самия тормоз ти прави деня нещастен.И не ми минавай с "не им обръщай внимание".Никой не е казал ,че придавам важност на тях...Не става въпрос за егото ми и така нататък.Просто всичко си има граници : ).Пробвал съм и по 2-та начина.2 години игнорирам,и накрая просто ми кипна,разходих им се по лицата и всичко приключи.Пак казвам не съм психолог нямам специален подход към такива ситуации,уважавам мнението ти и то най-вече ако можеш да приложиш гореспоменатото "мълчание".

[Ina23]

Така ще да бъде...Не съм психолог (момче съм да).Но когато хората са около обкръжението ти не можеш да игнорираш нещо което е 24/7,самия тормоз ти прави деня нещастен.И не ми минавай с "не им обръщай внимание".Никой не е казал ,че придавам важност на тях...Не става въпрос за егото ми и така нататък.Просто всичко си има граници : ).Пробвал съм и по 2-та начина.2 години игнорирам,и накрая просто ми кипна,разходих им се по лицата и всичко приключи.Пак казвам не съм психолог нямам специален подход към такива ситуации,уважавам мнението ти и то най-вече ако можеш да приложиш гореспоменатото "мълчание".

Благодаря.

[Ina23]

Разбира се, че няма да стане за теб. Изплюваш се в лицата на хора, на които даваш лицемерни усмивки, защото не можеш да си преодолееш омразата, а още по-конкретно - егото. За теб мълчанието е бягство, защото придаваш важност на хората, които те "тъпчат". Тук вече си идваме на думата, че наистина е въпрос на опит - цялостен житейски. Като го понатрупаш, ще разбереш, че нито някой те е тъпкал, нито си действала разумно. Единствено си си пропиляла времето да се плетеш в интриги, като през цялото време си имала възможност да се откъснеш от тези хора и други като тях. След време ще разбереш, че ако трябваше да плюваш в лицата всички хора, които се държат по този начин с теб, само за да си "отстоиш достойнството", щеше да умреш от дехидратация, защото живота ще те сблъска с много повече такива хора, отколкото сега си срещнала.

След като им казах, че точно такива момичета "обичам" да ми говорят те спряха, защото вече нямат какво да ми кажат, а и останаха само две.