Ех тази любов ..

[Marilyn Monroe]

Здравейте !

Значии от 3 години съм в един клас с момчето което харесвам , но чак преди около 3 месеца някъде ми хвана окото така да кажем . Проблема е , че не мога да разбера дали и той споделя чувствата ми. Гледа ме постоянно , но много рядко ми подхвърля някоя дума . Незнам и аз дали толкова го харесвам или по скоро ми е интересно да видя ако излезем как би реагирал , каква тема за разговор би подхванал и така . Много съм любопитна ,но май само с любопитството ще си остана . Много е срамежлив горкия .. аз не ,че не съм ,но не до такава степен ,че да не мога да говоря с човека срещу мен .
Незнам какво да правя бих му казала "искаш ли да излезем "обаче някак си винаги като си го помисля и се отказвам, защото ако стане нещо по сериозно не ми се мисли . Имам си предразсъдъци и не бих тръгнала със съученик . Ако е от друг клас по става ама така като дойде време за раздяла ..Виждам хората които са били в това положение даже не се поглеждат камо ли да си говорят . Ами ако можете помагайте , давайте съвети пък аз още малко ще помисля и се отказвам . И без това не ми е толкова голяма тръпка да не мога да живея без да го видя пък и такива съм преудолявала а и нищо не ми е направило момчето да го наранявам (ако изобщо има чувства ) .. Causa perduta май ще е тази работа !

БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ МИ ОТДЕЛИХТЕ ВРЕМЕ !

[Just a dreamer..]

Покани го да излезете,но нека не изглежда все едно го каниш на среща.
Можеш да го навиеш да отидете у вас (у тях) и,че ще ,,учите" или нещо подобно.
Оттам нататък е лесно-говорете си,смейте се..Важното е да се държиш естествено!

*,,учете" заедно по-често и дано да ти се получи работата!

XoXo

[prosto_chovek]

Не трябва да имаш предразсъдъци. Имай предвид, че едни от най - хубавите връзки започват от училище. На колко сте?

[Marilyn Monroe]

17

[prosto_chovek]

Еми, дори да се прецака нещо, не ви остава много време в училище заедно. Нищо не ти пречи да пробваш, не е кой знае какво, честно казано, като се развали работата с човек от твоя клас, все едно е дали е от твоя клас или от випуска, поне за мен.

[Ahcy]

Изчакай някой път да седи сам на чин, седни до него и го заговори. почти всякаква тема, би била подходяща, може нещо свързано с училище.

[Marilyn Monroe]

Еми, дори да се прецака нещо, не ви остава много време в училище заедно. Нищо не ти пречи да пробваш, не е кой знае какво, честно казано, като се развали работата с човек от твоя клас, все едно е дали е от твоя клас или от випуска, поне за мен.

За мен не е все едно . След време като се събираме сигурно ще му е криво(зависи кой ще сложи края) и да сме си така малко като непознати няма да ми е приятно .. Въпреки , че като се замисля има хора от предишния ми клас (7 когато бях) с които не съм ходила и пак сме като непознати

[prosto_chovek]

Еми това няма логика, защото не е много по - различно от това да се държиш по същия начин с някой, например, с който си скарана в класа.

[valdesbg]

Аз съм почитател на директния подход. Връзвате разговор, накрая се разбирате да си допоговорите щото "звънеца бие" примерно иии излизате на кафе. Там сядате един до друг, прегръдки, а-у. А ако си срамежлива.. никой не може да ти помогне, щото това се преживява с практика и воля. Бог дава, но в кошара не вкарва.

Иначе.. тва със съученици, колеги, съседи, русокоси, кривокраки, ниски и пр е голяма простотия. Нито е задължително да се минавате като пътни знаци ако/като скъсате, нито е задължително на единия да му е неприятно като се засичате по разни събирания. Тва е нещо, което сами си определяте. Аз имам чудесни отношения с всичките ми бивши приятелки и се събираме, когато обстоятелствата го позволяват. Познавам и новите им приятели и проблем няма. Никога не е имало това неловко усещане...