Явно краят настъпи. Дори не пожела да се видим , като за последно. За него си оставам тая,която му е говорила долнопробни лъжи, тая която го е мамила, оставам тази,която го е предала. АЗ СЕ УНИЖИХ,за да може той да превъзмогне егото си, за да може да "ми прости" за нещо ,което не съм направила. Държи се като пълна путка, а аз излизам виновна. Чаках го, 3 ШИБАНИ МЕСЕЦА ГО ЧАКАХ, че и отгоре, да се върне от Пампорово и да сме заедно , а той ... не ми вярва. мисли си ,че съм му изневерила, е ...задоволих му шибаното любопитство като го излъгах...дори и да не бях,пак щяха да приключат нещата.Излъгах го и ми повярва на лъжите, а сега ми излиза с едно съобщенийце,: айде стига ти толкова... ГОСПОДИИИ...стигало ми толкова от долнопробните лъжи. Ще ме боли,знам си,много ме боли,но ще го преживея,защото друго такова унижение не съм понасяла!!! Просто не съм...толкова да го обичам,а така отвратително да се отнесе с мен. не го проумявам,що за човек не ти вярва на истината, а повярва на една лъжа? Как за 8 месеца не се убеди в думите ми? как ...не мога да си го обясня.