.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 25

Hybrid View

  1. #1
    Мега фен Аватара на XTREMEFREERIDE
    Регистриран на
    Feb 2009
    Град
    My own world
    Мнения
    4 761
    Алис, нещо подобно се завъртя и в моя живот, преди да се събера със сегашния ми приятел. И ние си правехме вечеринки с преспиване (спяхме дори гушнати, на едно легло, но бяхме на ясно, че сме си приятелчета и никой от нас не го е притеснявало това). Готвехме си, абе, такива работи, ти знаеш. Е, ние на третия месец се събрахме, но имаме около година предистория, която е с не-чак-такава-физическа-близост, но пък не минаваше ден без да се чуем (защото реално виждането ни беше невъзможно, той бачкаше в София тогава, аз бях в Банско при нашите, а града, който ни свързва на практика е Благоевград).

    Това, което искам да ти дам като съвет е моят опит. Но в никакъв случай не искам да ти казвам "направи това"-"направи онова", защото няма как да знам всяка подробност при вас, пък и човешките съзнания са необитаеми и непредсказуеми дори от самия човек.

    Когато нещата взеха да се задълбочават при нас, аз се дърпах, защото...ами, ще го кажа - не можех по никакъв начин да си представя интимност с тоя човек (и това, че си имах приятел тогава (прословутата ми из тоя форум 4-годишна връзка), но това никак не ме спираше, защото аз с него исках да се разделя още преди да започна да се виждам с това момче). Пък после прекарваме нощ на вино, свещи, четене на книги и разговори, в която всяка секунда се одържам да не го разцелувам. Много се колебаех и аз, пък накрая, без да му мисля много, много, се хвърлих с главата напред и реших, че ако не рискувам, после цял живот ще се чудя какво ли щеше да се случи, ако бях. И ето ни сега, двамата, с година и половина връзка + (почти) самостоятелно съжителство, от 2 дни звъним по квартири, след седмица се изнасяме в нашето си вкъщи и започваме да събираме пари за сватба.



    Съветът ми ще бъде обобщаващ като цяло, не само за дадената ситуация: Почувстваш ли нещо за правилно, прави го. Колебаеш ли се силно - не го прави. Колебаеш ли се малко - най-вероятно е от страх, който изпитваш единствено и само защото в главата си имаш предполагаем развой на нещата, което всъщност е твоя си филм и нищо друго.

    Късмет ти желая.

  2. #2
    Мега фен Аватара на Niakoitam
    Регистриран на
    Sep 2007
    Мнения
    4 380
    Оставаш си един ден насаме и започваш мислено сама да си разговаряш.Пресяваш плюсовете и минусите Решаваш какво точно искаш наистина.След това може да го обсъдите.И решавате един път завинаги какво ще правите.Защото в тази ситуация хем не знаете дали сте точно необвързани,хем трудно ще си намерите половинки,хем и на тях може да им е гадно заради вашите отношения и да включите в сапунката още двама страдащи човека.Честно казано аз специално никога не искам да се озовавам в позицията на гаджето на момичето,което има подобни отношения с дадено момче.Винаги ще се чувствам несигурен или втора цигулка,просто докато на въпросната мацка за момента не и се занимава с даденият момък.
    Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!

  3. #3
    Мега фен Аватара на AliceSw
    Регистриран на
    Aug 2006
    Град
    a place called home
    Мнения
    5 391
    Цитирай Първоначално написано от XTREMEFREERIDE Виж мнението
    спяхме дори гушнати, на едно легло, но бяхме на ясно, че сме си приятелчета и никой от нас не го е притеснявало това
    физическия контакт го избягваме до максимум...ако си легнем в едно легло, ще правим секс, чак нямаме навика да седим един до друг на дивана...

    и пак не съм сигурна, че мога да си ни представя пак като двойка...изглежда ми доста далечно и нереално физически, но пък и сега имаме малко нереални отношения...интересно е, че искам да спя с него, но не съм сигурна, че искам да ме държи за ръчичка и да ме целува пред хората


    вариантът с обмислянето, плюсовете и минусите, не работи при мене...мислила съм го, вземала съм решение и буквално на следващия ден, той прави нещо, което ми обръща решението на другата посока или на мен ми се случва нещо, което решавам, че не е правилно.

    за твоето мнение пък, аз бих се изкефила на младеж, който може да преживее тези отношения...и да няма проблем с това, макар че не бих разказала всичко за тези отношения в никакъв случай...

    имам нужда от младеж, който е на място, може да ми каже какво не му харесва и какво му харесва, какво иска от мен...това важи и за основната ситуация...ако ми се направи на мъж и ми тропне на масата, ще бъда с него, ако продължим да си стоим така, няма да направя нищо и аз...заради това го харесвах толкова, поведението му беше достатъчно мъжествен...
    Това е болест да съм влюбен в теб,
    това е болест, вярвам на приятел.
    Това е корист - целият живот,
    това е грешка, но тя не се повтаря....

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си