Тяло от книги. Не от клетки.

[BloodyDreamer]

Преди малко ходих до библиотеката. Взех си "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс и "Нощ в Лисабон" на Ерих Мария Ремарк. Първо ще си довърша "То" и после ще видя какво ще чета.

Аз пък героите в "Десет малки негърчета" не ги харесах. Не говоря за изграждането на персонажите, а за самите тях като хора. Не се впечатлих от никого. Преди съм се опитвала да чета книги на Агата Кристи и все нещо не ми харесваше. Исках да знам кой е убиецът заради загадката, но самата книга не ме грабваше. Накрая се изкушавах и прочитах направо последната глава. После никога не се връщах да я дочета. При "Десет малки негърчета" беше различно. От начало до край ме държа на нокти, имах чувството, че и аз ще се побъркам заедно с "негърчетата". Трябва да пробвам пак да прочета нещо от Агата Кристи.

[DisappointedDreamer]

Аз пък героите в "Десет малки негърчета" не ги харесах. Не говоря за изграждането на персонажите, а за самите тях като хора. Не се впечатлих от никого.

Поста ти ме обърка, но ^. Какво искаше да ти направи впечатление в тях - неземната им красота или паранормалните им способности? Те са най-нормални хора с най-обикновени професии излъгани и събрани на един остров. Нямат паранормални способности, притежават типичните човешки качества - омраза, страх, егоизъм, алчност - заради които всичките са сгрешили и убили някого. Героите са реални. И точно това те кара да настръхваш, защото осъзнаваш, че човекът до теб всъщност може и да е убиец. :Д
Харесвам книгата, много.