- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- ПСИХОЛОГ
Добър ден!
Искам да попитам как да говоря с майка си за психолог някак си ме е срам да и обясна, че имам нужда да отида да по говора и да видя какво точно правят преди бях говорила с нея ама реагира доста странно и аз взех да се смея и и казах шегувам се, и смених темата беше преди година сигурно моля ако може някой да даде съвет или ако му се е налагало как е направил как е постъпил . Благодаря предварително на всички за отделено време . Темата не зная за къде е ако трябва нека администраторите да я преместят![]()
По каква причина искаш да отидеш, ако не е тайна?
Майка ти би трябвало да разбере, ако е наясно с проблема, поговори спокойно с нея.
Не е нормално 14 годишни да ходят на психолог. Какъв е проблемът, който те тревожи![]()
Как е реагирала? Просто й кажи, че имаш нужда. Годините нямат значение.
Глупости не било нормално да се ходи на психолог на 14 години . Психолога не е само когато имаш конкретен проблем а човек с който можеш да споделиш ежедневието и проблемите в него . Много пъти най-близките ни не и изслушват или са погълнати от самите тях . Просто настоявай пред майка ти и заедно потърсете добър психолог защото не всички са такива .
Четеш ли какво пишеш? Как ще е нормално едно 14 годишно момиче да ходи на психолог. Това са глупости насадени от филмите и интернет.
"че имам нужда да отида да по говора и да видя какво точно правят" да видела, какво точно правят...
Как 14 годишно дете, което незнае още къде се намира иска "да отиде да види, как е на психолог" ...
Нямаше ли психолози в даскало...? Имам спомен, че са ме препращали от Съветите там.... помогнах на бедната жена повече отколкото тя на мен, после ме гонеше по коридорите, за да си чатим допълнително. Не че и преди тва не ме гонеше за първата ни и единствена среща. За мен тва са простотии, ама началството (директорката и класната) го изискаха по начин на който не можех да откажа. Не ти трябват такива глупости, поговори с майка си най-добре.
Напротив самата аз от дете ходя на психилог точно защото имам нужда да споделям
Не е глупост а въпрос на възприятие
Училищните психолози са добра опция. В интернет също могат да се намерят много онлайн психолози, но повечето са със заплащане.
Ако е само до споделяне, почти всяка социална мрежа може да свърши работа. Има сайтове за анонимни истории, а пък и този форум не е за изхвърляне, стига да е готов човек да бъде разкъсан от всякакви мнения.
И спря да се върти за миг земята..
girl права си ами аз по принцип искам да споделям ежедневието а в училище имаме педагогически съветник ама е доста по различно от психолог и не съм на 14 профила е стар на 17-години съм зная какво искам и защо го искам просто нз как да го направя girl къде ходиш колко плащаш
Живея в Мюнхен такаче едва ли моята психоложка ще ти бъде от полза .
Настоявай пред майка си ако трябва я хвани за ръка и азедно потърсете някой но внимавайте с избор
Педагогическият психолог пък ще е грешка уж да печелят доверието ни пък всичко изпяват на родителите . При всичко си остава за вас двамата .
girl наясно съм с педагогическите съветници дори на учителите съучениците и прочие защо избра да потърсиш кво почувства как се получи всичко товамайка ми не е при мен в чужбина е работи и нз как да и го поднеса да изчакам май да си дойде нз просто
![]()
Да потърсиш помощ, когато смяташ, че ти е нужна, не е глупост, а е най-правилното нещо, което човек може да направи. Ама простият човек свързва психолога с менталните увреждания.
Авторке, майка ти най-вероятно се е притеснила първия път като си й казала. Особено щом живее далече, сигурно си е помислила, че се е случило нещо, което не й споделила. Следващия път й обясни ситуацията точно както направи на нас.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
виоленза мс за съвета може би ще пробвам като си дойде ами мене ме хваща срам и един вид ми се доревава като зема да и казвам за това и нещо по сериозно да е пак така нз защо съм такава странна :Д ако имах и приятели може би нямаше да е така
Violenca, незнам дали последното изречение от първия абзац е за мен или просто така звучи, но не е добре да слагаш етикети на човек, който не познаваш. Още повече на човек като мен.
Второ - психолозите се занимават със здрави хора, психиятрите се занимават с хора в лошо ментално здраве.
Трето - психолозите са чиста проба шарлатани и един достатачно интелегентен човек би се справил и без тях, избирайки една от между многото възможни опции.
pamito14 - опитай се да поговориш с майка си за проблемите, които имаш. Тя би ти указала по-голяма упора и помощ от измислените психолози.
Какъвто и да е проблемът, ако отговора не е в теб, никой психолог не може да ти помогне. Просто ти трябва човек, на който вярваш, да ти укаже малко упора.
Какъвто и да е проблемът ти е преодолим.
Не ме дообърквайте ако обичате един вика иди друг няма смисъл аз сам чувала доста добри неща за психолозите а и има една 116111 детска линия говорила съм с тях тя е до 18г и са ме насочвали и те на психолог а те самите са психолози но казват друго е на живо да се видиш с човек
Аз не я разубеждавам.
Форумът по същество е място за мнения. Нали така? Дали тя ще послуша мен или теб е изцяло нейно решение.
Ако ме познаваше, щеше да знаеш, какъв човек съм. Уви, нямаш този късмет.
Относно така нареченото "розово балонче":
1. дали родител разбира детето си и дали родителят е цвете са две различни неща.
2. чувството, което момичето описа, при казването на майка си е срам, а не страх. Като добавим и това, че работи в чужбина, а вероятността да го прави е детето и да е по-добре, е много голяма => майка и е достатачно голямо "цвете".
Относно разбирането- щом уточнихме, че вероятността да е кадърен родител е голяма => вероятността съответно да разбере детето си е положителна, ако аргументите на детето са правилни и подходи правилно.
Последно редактирано от nationalAdvisor : 06-14-2013 на 19:53
Здравей!
От това, което пишеш и което разбирам, започвам да си мисля, че нямаш проблем, а търсиш по-скоро човек, който да те изслуша. Може би искаш съвети, насоки... Чувстваш се объркана и мяташ духа си насам-натам. Едно посещение струва около 20/30 лева. Сесиите, часовете са два пъти седмично. Така, в една/две или повече сесии тревожностите изчезват. Но трябва да знаеш, че един професионалист в тази сфера няма да направи така, че клиентът му да придобие зависимост към него. Мисията на психолога е да те научи на увереност и вяра в себе си, за да можеш сама да се справяш в живота. Следователно, ако обичаш, избий си от главата тази идея за вечно споделяне. Не е нужно, дори е вредно.
Ако толкова много те е срам да споделиш с майка си, то формулирай ясно, кратко и точно исканията си на бял лист. След това го предай на майка си. Кажи й: Мамо, всеки път щом понеча да ти обяснявам за нуждата си от психолог, аз се изчервявам. Реших да ти напиша писмо, то не се черви.
Успех!
jiluan8787 благодаря ти много става ама трябва да е като си дойде това с листа а иначе да по скоро имам нужда да споделя с някой сега нямам и компания с която да излизам и ми е малко тегаво имам само 2 момичета супер близки сме ама някак си нз странно ми е скучно ми е не са постоянно в града и не се получава толкова просто нужда от споделяне![]()
В една цивилизована държава, например Германия (обясняваше един психолог), когато кандидатстваш за работа те питат дали ходиш. При положителен отговор гледат с по-добро око на теб. Защото по този начин показваш, че се грижиш за себе си и духовната си хигиена.
На 14 не е нормално и на гинеколог да ходиш - стой си с болезнената менструация, гъбичките и теченията.
Много ме е яд, че млади хора са наследили онова шибано соц. мислене. Майка й е 35-40, а ти си на 15-20, какво ти е оправданието? Където не трябва сме поамериканчени, а иначе...
Просто, ако нещо те заболи, като нормален човек търсиш помощ.
И за твое сведение точно след 12 годишна възраст вече могат да се поставят сигурни диагнози за доста болести и разтройства. Едно 14 годишно хлапе може да е болно от много неща - както от ананкастно разстройство, така и от рак. И в двата случая не зависи от него, и няма нищо по-логично от това да отиде да се лекува, за да живее възможно най-пълноценно.
Пами, процедурата е следната. Отиваш при ДжиПито и му казваш, че искаш направление за психолог и го питаш къде да отидеш. Той ще те насочи към детско крило, което е удобно за теб и отиваш. Пробвай без майка си, ако имаш 16 едва ли ще е проблем. Само, ако ти изписват лекарства ще трябва нейно позволение, но зависи...
Ако това не ти изнася провери дали имате училищен психолог.
Ако имаш желание ми драсни едно ЛС и ще измислим с какво мога да бъда полезна.Ако си от София мога да обясня на някой за положението ти и да те приеме без майка ти, но това само на теория, защото нищо не знам за случаят ти.
Frozen is heaven and frozen is hell.
And I am dying in this living human shell.
I am a dying God, coming into human flesh.
I am a dying God.
Frozen my heart.
Frozen my soul.
Frozen my love...ﻩﻩﻩ