Ако приемем за вярно твърдението, че душата съществува извън човешкото тяло, или че може да съществува след смъртта, то това значи че душата е независима от тялото. А това е повече от грешно, особенно ако си говорим за християнската дефиниция за душа. Доказано е че емоциите се контролират от мозъка, доказано е и че мозъка е отговорен за цялата обобщена и интерпретирана информация, постъпила отвън и оформила личният опит, преживявания, страхове, грехове, радости и личността изобщо. А нали точно това е християнското виждане за душа? Умът, мислите, емоциите - всичко това е продукт на заобикалящата реалност и мозъкът, който й реагира. Следователно и душата е продукт на мозъка, а това значи, че няма как тя да съществува без него. Както софтуера не може без хардуера.
Или друг вариант е душата да е ДЕЛИМА част от човека, но за това няма никакви доказателства.