Отговор в тема
Тинейджър сам на 17 години, висок 1.70, 80кг (тренирам), ето какъв е моя проблем. От както се помня страдам от така наречено "притеснение", поне така го наричаха родителите ми. Тогава знаех, предчувствах, че нещо не е наред обаче не му обръщах внимание, мислейки че наистина е от притеснение. Обаче състоянието ми се влоши в последните 3 години. Ето ги и симптомите: Зачервяване (главно в областта на челото, общо казано по цялото лице ), последвано от изпотяване (което става много бързо), и силно сърцебиене. Тези симптоми се появяват под въздействие на как да го нарека един вид стрес (но не точно), вълнение, притеснение (няма хора, които да не се притеснят в даден момент), болка, възбуда и т. н. Главно най- тежко ми е в училище, защото когато се появят симптомите не мога просто да изляза на чист въздух или да отида да си измия лицето. Най- лошият симптом който не го споменах горе силно сърцебиене, което се появява когато не съм в стрес или нещо от сорта, лягам си да спа, завъртам се няколко пъти, и после едно странно чувство че нещо не е наред и изведнъж сърцето ми почва да бие с около 100 удара в минута, и през 10 секунди забавя, но когато забави ударите са толкова силни че сякаш тъпънчетата ми ще се пръснат. И това се повтаря, ту бързи удари, ту бавни ... На лекар ходих веднъж и съм крайно скиптичен че някой лекар може да ми помогне, мисля че главния виновник е сърцето ми, и най- смешното е че когато отидох на лекар, той ми предписа някакви си хапчета. Които бяха някакви успокоителни и през целия ден ми се спеше.
Винаги като се погледна в огледалото виждам, че челото ми е червено, глвано от двете страни, а в средата леко по бледо.
Просто искам да знам каква е тази болест и как мога да се боря с нея, крайно скептичен сам за това че ще се излекувам, мисля че така сам бил роден, не знам, просто искам да мога да се боря с това нещо по някакъв начин.
Последно редактирано от The Reaper : 06-20-2013 на 17:45
Не, няма ти нищо на физическо ниво! Сърцето ти не е болно. Описано от теб се нарича паник атака. Не си за лекар, а за психотерапевт. Кажи от кой град си, за да те насоча към специалист. Бих ти дал съвет, но се съмнявам, че може успешно да се пребориш сам.
Давай съвета, че и без това няма какво да губя.Първоначално написано от julian8787
Типична паник атака. Познато ми е и знам колко е гадно. Има ли нещо, от което те е страх в ситуациите, в които се чувстваш така?
Успех със справянето и ако искаш да питаш нещо, пеши ЛС, насреща съм.
Генерализирано тревожно разстройство и/или паническо разстройство.
"Болестта" ти е (по мое мнение и изхождайки от написаното!) тревожно разстройство, каквото имат изненадващо много хора в една или друга форма. Не е нещо, от което се умира. Може да се подобри и излекува. Скептичен си, че може да ти се помогне, защото вярваш, че е някаква мистериозна лично твоя болест, която никой не разбира. Но това не е така. Почети в нета, ще видиш колко тонове информация има. И непременно отиди на психолог, за да ти обясни как да боравиш с преживяванията си.
В поста ти има нотки на обреченост, за които нямаш реалистично основание. Опитай се да оценяваш реалистично последствията от нещата, които преживяваш. Например, зачервява ти се лицето, ускорява ти се пулса, чувстваш се напрегнат, застрашен, притеснен.... И какво? Случвало ти се е стотици пъти и нищо. Минава. После пак се появява и пак минава. Не води до нищо. Опитай се да го приемеш и да бъдеш окей с него. Носи си червеното лице в училище, защото то не значи нищо, то е просто физически симптом на твое нереалистично притеснение. Прави си, каквото би искал да правиш, ако я нямаше цялата "болест"; прави го, когато я има. Увлякох се, говори с психолог, ще ти обясни повече!
Успех!
едит: julian, виж си личните
Добре дошъл в клуба , всеки сам си намира лечение , аз например не пия хапчета и неходя на терапия и доста бързо се оправям .
Развил си тревожно разтройство, което се явява първоизточник за паническите атаки. Знай, че е необходима терапевтична помощ. В несъзнавато си заложил страхове, подтиснати страхове. Докато не разбереш от какво са породени страховете, ще бушуват в теб. Добре е да знаеш какви са комплексите и притесненията, нали? Иначе ще се бориш срещу нещо, което не познаваш, ще бягаш от нещо, което не познаваш.
Остани насаме със себе си. Избери си някакво позитивно утвърждение. Щом те споходи паник атаката, започни да повтаряш утвърждението. Да бъде волята Божия, чувствам се прекрасно, това е за добро... Това е самата истина. Паник атаката по никакъв начин не може да навреди на здравето ти. Нито може да припаднеш, нито да полудееш, нито да умреш. Тя е безобидна.
Паник атаките са присъщи за чувствителните, емоционалните натури. Разкажи на приятелите/приятелката си какво се случва с теб. Кажи им: В мен вилнее чувство, че умирам, полудявам, изпитвам силен страх от смъртта. Имам усещането, че наблюдавам себе си, душата ми се откъсва от тялото, гледа ме, лети, разглежда ме от всички страни. Това изпитват хората по време на пристъп. Да ви питам, а колко от вас могат да предизвикат съзнателно това усещане? Продължи разговора си с тях. Може да ви звучи невероятно, но има нещо сладко в паник атаките. Въпреки че се страхувам, въпреки че ми пречат, те открехват преживявания, на които са способни само дълбоко чувствителни хора. Е, ще ви кажа, че аз такъв — чувствителен!
Дишането също е от значение. Ако те връхлети по време на час, в магазина, на улицата, в кафе... Застани удобно, нагласи тялото си. Ако си седнал, постави ръце на коленете. Затвори очи и дишай дълбоко. Бавно вдишваш, бавно издишваш. При паник атаката дишането е плитко и човек има чувството, че се задушава. Чрез дълбокото дишане се преодоляват по-лесно. Трябва да изгониш мисълта, че ще се изложиш пред хората. Вторият ми съвет това цели. От недостатък да превърнеш състоянието си в преимущество.
Това са общи насоки, които всеки би ти дал. Пак ти казвам, че успешни резултати могат да се постигнат с терапия. Кажи на родителите си, че това, през което преминаваш не е обикновено притеснение. Не се ли вземат подходящи мерки, то може да доведе до по-тежки последствия. Страх от непознати места, страх от общуване с хора, страх от летене със самолет, страх от животни...
Виж си личните съобщения. Пратил съм ти прекрасна статия. Ако не разбираш част от термините, обърни се към мен лично.
Мерси на всички отзовали се, хубаво е да знаеш че все още има добри хора по света. Ами тези тежки сърцебиения, те се появяват мигновено както си лежа ( когато съм легнал, не ми се е случвало в изправено положение). Сърцето ми бие сякаш ще се пръсне, и през 10 секунди забавя а тогава ударите са още по жестоки, все едно целия треперя, цялото ми тяло се тресе (толкова са силни), какво за тези "пристъпи" или не знам как да ги нарека. Те от какво може да се получават ?
От тревожността се появяват най-разнообразни симптоми. Но ако вече не си го направил, трябва да отидеш при лекаря си и да му кажеш за сърцебиенето, нека ти направи кардиограма и да прецени има ли нужда да те прати и на кардиолог да те види. Това е само с цел да си сто процента сигурен, че нямаш нещо физическо ненаред. Не прескачай тази стъпка просто защото иначе все ще се присещаш и чудиш "ами ако ми е болно сърцето...".
Като лекар потвърди, че си окей, вече с терапевта ще обсъдите как да се отнасяш и към сърцебиенето, и към другите симптоми. Какво си мислиш, когато ти се случи, е много важно.
Нали ще потърсиш помощ от психолог?
И кардиограма ми беше направена, извода беше леко прескачане на сърцето, както си бие през 6-7 удара забавя получават се 2-3 бавни удара с по бавен темп от обикновените и после пак се нормализира. Казаха че не е нищо сериозно.
Вярвай им, щом са казали.
А за психолога какво мислиш?
Не знам честно казано, все още съм скептично настроен към какъвто и да е доктор.
Какво излиза, че имаш доверие на хората от форума, а в тях се съмняваш? Това е глупост, не скептицизъм. Ти си знаеш.
Дано се оправиш!
Виж си личните съобщения.
Подценяваш знанието, което добива един психолог, ако говори с 500 хора с твоите проблеми. Без дори да споменаваме образованието.
Но ок, бъди скептичен. Това защо те спира да опиташ? Нищо не губиш, както сам каза. Само може да спечелиш.
Ниж се личните съобщения.
писах ти лично
Нищо ти няма пич аз миналата, че й до тая година бях със тия паник атаки, ходих на кардиолози, нищо ми няма на сърцето, предполагам и на теб! Ходил съм и на псохотерапефт, ще ти изпише лекарства няма смисъл от тях.Ти сам трябва да се отърсиш от това нещо.Аз съм в процес на възтановяне, нямал съм по сериозни пристъпи от 4 месеца.Бих те посъветвал да спортуваш нещо няма значение какво, да излизаш с тоз оня , лафче , смях туй онуй, да се разсейваш с нещо.Никак не е лесно разбирам те, гадно, но има измъкване!
Аз си ходя на фитнес редовно. Ето най- накрая поста който се надявах да прочета, а да те питам при тебе как се получаваше пристъпа, искам да го сравня с моя, пиши на лично съобщение.
Между другото, психолозите не изписват лекарства, психиатрите изписват.
Дори не дръзвам да тествам знанието което един психолог придобива, аз се съмнявам в българските психолози и шарлатани, които правят всичко възможно да те ошушкат до дупка и да те махнат от главата си, бил съм свидетел на точно такива но за сега не и на обратното.
Според мен това са оправдания, от които само губиш. Да, има шарлатани и неграмотници всякакви, но има и качествени специалисти. Това, че си чувал само за едните, не значи, че другите не съществуват. Особено ако си от голям град, където имаш голям избор, е глупаво да не се възползваш от този шанс. Да, може да не помогне. Но няколко стотин лева не са никаква загуба на фона на това, което можеш да спечелиш.
Постът, който ти се хареса много, казва "Оправи се сам, спортувай, разсейвай се и всичко ще се оправи". Все едно не е каквото си опитвал досега? Спортувай, разсейвай се И търси други варианти. Ето, пробваш тийн форум, и извличаш полза. Търси още. Пробвай психолог, пробвай йога, пробвай да не се прибираш вкъщи и да си цял ден с хора, пробвай да танцуваш, да споделиш с приятел, да започнеш работа, да четеш книги по въпроса, пробвай дихателни упражнения... Само недей да си намираш оправдания защо няма да пробваш.
Толкова те навивам за психолога, защото наистина вярвам, че ще ти помогне. Решението си е твое. Успех във всички случаи!
Ако имап нужда да си поговориш с някой като тебе , hot4u6ka9191 ми е skype-a
И аз съм в клуба на паникьосаните. Нещото което най-много ми помага е режима който си създадох, пробвай няма да съжеляваш.. режима ти си го измисляш, точен час за лягане, ставане, хранене и др. и е много важно да спиш достатъчно т.е. 8часа
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
