Тяло от книги. Не от клетки.

[ameli]

Почти прочетох "Портретът на Дориан Грей" и не останах очарована. Явно на Уайлд му се удава да пише разкази, защото повечето му са ми сред любимите.. за разлика от книгата, която ме остави неприятно изненадана.
Лорд Хенри ми беше безкрайно противен с глупавите си философстваници, част от които бяха пълни глупости. Ненужни и отегчителни описания, твърде бавно развитие. Единствено в последни стотина страници стана що-годе интересно, язък за замисъла на историята.
Филма ми хареса много повече.

[xoxi]

Почти прочетох "Портретът на Дориан Грей" и не останах очарована. Явно на Уайлд му се удава да пише разкази, защото повечето му са ми сред любимите.. за разлика от книгата, която ме остави неприятно изненадана.
Лорд Хенри ми беше безкрайно противен с глупавите си философстваници, част от които бяха пълни глупости. Ненужни и отегчителни описания, твърде бавно развитие. Единствено в последни стотина страници стана що-годе интересно, язък за замисъла на историята.
Филма ми хареса много повече.

Кой от всичките филми?
Иначе за мен ролята на Хенри беше за да добием по-голяма представа за Дориан. Още в началото, мислите, желанията и разбиранията се прехвърлиха от единия в другия. Доколкото помня във филма от 2009, Хенри попита "Какво си ти?", а Дориан отвърна "Аз съм това, в което ти ме превърна." За мен в това се крие целият смисъл на приятелството помежду им, ако въобще може да се нарече приятелство.
Книгата за мен съвсем не е бавна и с отегчителни описания. Може би трябва да се прочете повече от веднъж, за да се разбере всичко и да се осмисли.