Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

Маги, на Кинг "Дългата разходка" чела ли си?

Дам. Няма особено много действия в нея, но пък е точно в стилът му - бързичка, лесна за възприемане, етц. Не е особено впечатляваща, историята не е толкова богата. Бързо ще я опаткаш.

[XTREMEFREERIDE]

Дам. Няма особено много действия в нея, но пък е точно в стилът му - бързичка, лесна за възприемане, етц. Не е особено впечатляваща, историята не е толкова богата. Бързо ще я опаткаш.

О, аз я четох преди доста време. :3 Честно казано е една от малкото му книги, които харесвам. Някак точно в такава светлина си го представям Кинг като писател: джаста-праста. На две, на три, идва, свършва си работата, казва каквото има за казване без много, много обяснения и те оставя накрая да се чудиш от къде ти е дошло. All time favorite ще ми остане разходката.

Дочитам си в момента аз четвърта книга на Game of Thrones. Екстра ми е за релакс.

След това мисля, че ще хвана пак малко Ясперс, че ми липсва. И сигурно ще попиша, дам.

[Bloodlust]

Така да си напиша сега коментара за „Gone with the wind”.

Това е една много любима моя книга и искам да коментирам две неща, които си написала.
За Скарлет: Три пъти съм я чела тази книга и все не мога да реша възхищавам ли й се или я презирам. Май по много и от двете. Търсих информация в нета и разбрах, че самата авторка е имала противоречиви мнения за героинята си. В някои интервюта говори за нея като за изключителна жена, в други я нарича проститутка. Самият факт, че до последно тя е била безименна говори много. Името Скарлет авторката го измисля буквално минути преди да предаде ръкописа за набор, преди това я е наричала Панси ( )
За Рет: И аз първия път се ядосах как го опропасти, ама толкова се ядосах, че ми се искаше да не я бях прочитала до края тая книга. Не стига, че със Скарлет не сработиха нещата, ами и го срина и го направи някакъв плужек. Някак си ми дойде от нищото. Втория път като я четох пак много се вбесих и взех да търся разна информация из нета и о, изненада - книгата е писана отзад напред. Разбирай, че Мичъл е написала последната глава първа и така глава по глава е връщала назад лентата. Тей, че това, което за нас е резултата за нея е било базата и е напълно нормално да го направи обаятелен персонаж после, иначе "триумфа" на Скарлет няма да е толкова голям. Има го и момента, в който образа на Рет е изграден по подобие на някакъв нейн бивш любовник, тей че може да има и малко злопаметност от нейна страна. Сори, че ти дърпам локуми, ама мен тия неща сериозно ме затормозиха и искам да споделя информацията.

[TrueStory]

Локуми не са, засегнала си 2 основни неща, с които и аз ще свързвам книгата винаги.
Много ми стана интересно,че Скарлет е име, което тя е избрала в последния момент- четейки книгата, това изобщо не се усеща, а сякаш името е мислено и подбирано дълго . Фактът,че краят е написан първо също нямаше как да го знам ако не беше писала....това донякъде обяснява трагичността....то ако беше хепи енд, нямаше да е толкова вълнуваща книгата в крайна сметка.
Иначе мненията ни съвпадат...само не знам колко дълги години ще минат при мен, преди да се реша да я препрочета

[ameli]

Почти прочетох "Портретът на Дориан Грей" и не останах очарована. Явно на Уайлд му се удава да пише разкази, защото повечето му са ми сред любимите.. за разлика от книгата, която ме остави неприятно изненадана.
Лорд Хенри ми беше безкрайно противен с глупавите си философстваници, част от които бяха пълни глупости. Ненужни и отегчителни описания, твърде бавно развитие. Единствено в последни стотина страници стана що-годе интересно, язък за замисъла на историята.
Филма ми хареса много повече.

[DisappointedDreamer]

Прочетох Dance Dance Dance на Мураками. Много бавно развиваща sе книга. Ама sтрашно бавно. Историята беше хубава, но беше много зле предадена и недовършена. Разочарована съм много. Скучна беше, суха. Не я препоръчвам. Може би не я разбрах.

Почвам the book thief на Markus Zusak

[Jaune]

Споделяй после впечатления, аз бях очарована.

[xoxi]

Почти прочетох "Портретът на Дориан Грей" и не останах очарована. Явно на Уайлд му се удава да пише разкази, защото повечето му са ми сред любимите.. за разлика от книгата, която ме остави неприятно изненадана.
Лорд Хенри ми беше безкрайно противен с глупавите си философстваници, част от които бяха пълни глупости. Ненужни и отегчителни описания, твърде бавно развитие. Единствено в последни стотина страници стана що-годе интересно, язък за замисъла на историята.
Филма ми хареса много повече.

Кой от всичките филми?
Иначе за мен ролята на Хенри беше за да добием по-голяма представа за Дориан. Още в началото, мислите, желанията и разбиранията се прехвърлиха от единия в другия. Доколкото помня във филма от 2009, Хенри попита "Какво си ти?", а Дориан отвърна "Аз съм това, в което ти ме превърна." За мен в това се крие целият смисъл на приятелството помежду им, ако въобще може да се нарече приятелство.
Книгата за мен съвсем не е бавна и с отегчителни описания. Може би трябва да се прочете повече от веднъж, за да се разбере всичко и да се осмисли.

[ameli]

Мисля, че общо взето схванах идеята и да, той още в началото Хенри каза, че влиянието на някого е "да вселиш душата му собствената си душа" (с всички мисли, чувства и тн) и действително Дориан се превърна в него.. но просто начина, по който беше написана на моменти ме отегчаваше.
И може би говорим за 1 и същи филм, но го гледах още като излезе и не помня всяка реплика

[DisappointedDreamer]

Споделяй после впечатления, аз бях очарована.

влюбена съм в нея.

[xoxi]

Мисля, че общо взето схванах идеята и да, той още в началото Хенри каза, че влиянието на някого е "да вселиш душата му собствената си душа" (с всички мисли, чувства и тн) и действително Дориан се превърна в него.. но просто начина, по който беше написана на моменти ме отегчаваше.
И може би говорим за 1 и същи филм, но го гледах още като излезе и не помня всяка реплика

Тя идеята бързо се схваща, но доколкото помня книгата преливаше от философски разсъждения върху привидно прости неща. Тук е идеята да се разбере и осмисли прочетеното. Далеч съм от мисълта, че при един прочит може да се разбере всичко. На мен самата много неща ми бягат, но съм я приготвила книгата за препрочитане.
Според мен Дориан не се превърна в Хенри, а в неговите идеали, т.е. не в това, което е, а в това, което му се е искало да бъде. Хенри често намекваше ''преклонението'' (прекалено силна дума) си пред младостта.
Оф, прекалено много мисли ми се завъртяха из главата, пък нямам време да пиша всичко. Както и да е. Моят съвет е след време пак да прочетеш книгата. Сигурна съм, че ще ти хареса повече от сега.

[hipster]

Момичета какво е мнението ви за "Лолита" на Владимир Набоков? От доста време се чудя дали да я прочета :/

[DisappointedDreamer]

Момичета какво е мнението ви за "Лолита" на Владимир Набоков? От доста време се чудя дали да я прочета :/

Започнах я на английски и много ме подразни. Така и не я дочетох.

[granger]

Хубава книга, харесвам я, лесно се чете. Не очаквах да завърши по този начин, всъщност очаквах малко повече интрига,но и така си е хубава. Някак си образът на Лолита не успя да израсне , за да бъде възможна друга развръзка, но явно това е била идеята на автора.

[WPotter]

Здравейте,някой да е чел Дракула на Брам Стокър?На втора глава съм и ми изглежда мн интересна,а дано да е такава!

[102]

Свободно можеш да продължиш да четеш.

[Jaune]

Минавам само да кажа, че обичам Блага Димитрова.

[granger]

Здравейте,някой да е чел Дракула на Брам Стокър?На втора глава съм и ми изглежда мн интересна,а дано да е такава!

Великолепна е!

[Addicted__]

Някой чел ли е '' Да чуеш ритъма на сърцето'' ? Чудя се дали да си я взема,искам нещо много любовно

[Barbie47]

Страхотна тема. Прочетох всички мнения и останах приятно очарована. Сега чакам "Убийство на игрището за голф" да пристигне По темата: От 3 дни съм на тема "Под игото" и се надявам да я приключа утре, че имам доста неща по списък.
Хубава вечер :*

[xoxi]

Довърших ,,Зона 51: Началото'', сега съм вече към средата на ,,Зона 51: Отговорът''. Първата книга се доближаваше страшно много до реалността. Позволяваше на въображението да оплита прочетеното с реални истории/събития/слухове. Към края на книгата вече тотално се изгуби връзка с реалното. Разбирам, че авторът не е целял да се придържа към истината и моя интерес към въпросната зона ми пречи да оценя реално книгата. Въпреки всичко, историята ми е интересна и ще продължавам да си чета. Втората книга вече поддържа историята от края на първата. Напрежението не е чак толкова голямо, но действието е описано внушително.
И тук липсват обстойни описания на героите, но по действията им и сами можем да си изградим ясна представа за тях. Харесва ми, че в тях има градация, която сами откриваме. Някои образи са в застой, на моменти дори може човек да забрави, че и те присъстват.
Ще трябва да си записвам някъде моментните впечатления от книгите, защото само първата книга и половината от втората, успяха да ме объркат. Мога да си представя още колко пъти ще си сменя мнението докато прочета всички 9 книги.

[BloodyDreamer]

Аз за Портретът на Дориан Грей се бях изказала преди време, това беше първата книга от списъка ми, която прочетох. Всъщност аз я прочетох малко преди да си направя списъка и точно тя беше една от причините да го направя.
Четох я преди доста време и ми убягват доста неща, но се влюбих в тази книга. Мразех и Хенри, и Дориан - Хенри, защото постоянно философстваше и се мислеше за големия разбирач, а всъщност говореше само глупости (или поне аз не бях съгласна с нито една негова дума); а Дориан, понеже беше наивен и слабохарактерен и се остави на Хенри да го подмята като палачинка, докато не го препече и не го окипази тотално. И както каза xoxi, Дориан се превърна в идеалите на Хенри, а не в самия него. Към края на книгата, когато Хенри и Дориан се срещнаха, Хенри се отврати от него и от това, в което се беше превърнал (или по-точно от това, в което го беше направил). Което подсилва теорията ми, че говори за неща, от които не разбира и които не е изпитал. Другото, което леко ме подразни в книгата, беше това как Базил отричаше да е влюбен в Дориан, макар и начинът, по който говореше за него, да сочеше към обратното твърдение. Ама то не само сочеше, ами направо махаше и подскачаше с огромни табели и светещи лампички в ръце, само дето не го викаше през мегафон. Както и да е. По-скоро ме подразни фактът, че не мога да го разбера, но това вече няма значение - за мен Дориан е изгората на Базил и толкоз.
И въпреки това, интересно ми беше на надникна във вътрешния свят на Дориан и да стана свидетел на този му преход. Все едно гледах едно невзрачно парче глина, което постепенно извайват и превръщат в нещо грандиозно, нещо зловещо, хем грозно и отблъскващо, хем по свойски красиво и истинско.

И така. Дочетох "Пътеводител на галактическия стопаджия" и с изненада открих, че в изданието, което заех от библиотеката, е поместена и следващата част от поредицата - "Ресторант на края на Вселената". Преди време писах, че смятам книгата за надценена, но открих, че колкото повече чета, толкова повече се вмъквам в света на Дъглас Адамс и докато четях втората част от поредицата, се чувствах като у дома си. Оказа се, че предположението ми е било правилно - не ми харесваше просто защото не бях свикнала. И така, сега нямам търпение да подхвана следващата книга от поредицата, която не знам как се казва, но това няма значение.

А сега чета "Хайка за вълци" на Ивайло Петров и мога с ръка на сърцето да заявя, че не съм чела по-прекрасно нещо от български автор. Просто нямам думи да опиша майсторството, с което моделира героите и им вдъхва живот пред очите ми. За първи път ми се случва да съм вътре в книгата, дори когато не я чета. Сюжетната линия е много сложна, но аз така съм се захласнала, че сякаш се лее пред мен. Влюбих се в едно сравнение, като прочета книгата, ще я коментирам по-обстойно и ще го поставя като цитат. Така де, аз се влюбих в повече от едно сравнение или метафора, но това някак си ми се запечата в главата, не знам защо. Много хубаво се получи, че в момента съм на почивка в Балчик и чета за Добруджа, когато съм там. Прави нещата още по-реални. Направо се пренесох по времето на социализма и ТКЗС-то, въпреки че хал хабер си нямам от тези неща.
Засега от мен толкова (не че това е малко).

[PullMeCloser]

Маги, относно Портретът на Дориан Грей- точно със същите чувства и впечатления останах от връзката на Базил и Дориан. Велика книга, обаче, обожавам я.
Дракула лично на мен ми беше много интересна. Самата композиция(телеграмите, дневниците и тн.) кара книгата да се чете много бързо.

[Esicik]

Drakula , samo edna li e , imam predvid ima li i druga kniga Drakula ? Az iskah da q proceta no tova koeto namerih ne mi haresa, beshe prodaljenie na Drakula original. Nqkoy cel li q e???

[DisappointedDreamer]

Не, не sъм я чела :Д Как се е казвала?