Всеки човек изпада в депресия.
Проблеми винаги ще има и не може да се очаква винаги да сме на кукуряк.
Вменено ни е, че трябва да се справяме с всичко дотолкова, че ни хваща страх понякога да си признаем, че ни е дошло до гуша.
На по-млада възраст още не сме свикнали, че няма да получаваме толкова внимание, колкото ни се иска. Ако гаджето вечено откликваше, ако приятелите вечно бяха усмихнати, ако мотивацията ни никога не изчезваше, нямаше да се оплакваме.
И като не получаваме това, което искаме, ни писва да се напъваме. Затваряме се в себе си и чакаме всичко да се нареди, всички да са добри с нас, всичките проблеми да изчезнат.

За съжаление в живота това рядко се случва. Когато ти е най-скапано настроението, обикновено се налага да станеш и да си подредиш нещата, и да си го оправиш сам.
Знам, че мотивацията ти е на нула, но се опитай да я откриеш. Това, което те държи в депресията, си самата ти. И другите не са по-различни от теб. Просто се изправи срещу проблема си и си намери кефа напук на себе си. Не е като да имаш избор.

И не си сама, не е нещо ненормално.