Влюбена съм,но не мога да си позволя да съм с него

[elki4ka]

Преди години имах нещо с едно момче,което тогава не осъзнавах колко е важен за мен.Той ми беше първото момче и се привързах адски много,но не исках да го призная на никой,дори пред себе си.Спали сме 2 пъти.Не,не бяхме заедно,но често се сещам за него,виждаме се от време на време и винаги не е просто виждане,винаги се целуваме,но нищо повече..Харесвах го много,но той така и не направи крачката да сме заедно.Видяхме се последно преди около 5-6 месеца.Не можех да се откъсна от него,целувах го постоянно (а по принцип съм по студена) ,прегръщах го толкова силно,не исках да го пускам и на другия ден се замислих.Хвана ме страх,че започвам да се влюбвам в него и започвам да го показвам.Той ми пишеше да се видим в продължение на седмици,но така и не се съгласих,а исках толкова много.Страх ме беше,че ще направя някоя глупост и ще се привържа.Онзи ден ми писа смс да се видим пред нас и аз се съгласих,исках просто да го видя,наистина ми липсваше.Такива неща ми наговори,постоянно ме питаше дали някога съм имала истински чувства към него,преди и сега, а аз мълчах като най-голямата тъпачка и не знааех какво да кажа.Каза,че преди е бил малък и глупав и за това не сме били заедно.Цяла вечер искаше да ме целуне,но аз така и не се съгласих,усещах как преглъщам с мъка и не исках повече да се мъча,не му бях дала никакъв отговор.Тръгнахме да се прибираме,той се опита отново да ме целуне,но неуспешно.Прегърнах го само силно и тръгнах без да казвам и дума.Видях,че му стана много гадно,но продължих напред,без да се обръщам.После седях около 2 часа будна и мислех само за това.Реших да му пиша смс,че наистина ме е страх,защото всеки път като се виидим не мога да спра да мисля за него...Проблема е,че ставам студентка септември в друг град и не искам да се наранявам излишно.Той също е студент близо до този град в който ще уча ,но няма вече смисъл.Толкова години минаха и не мога да направя тази крачка точно сега..Според вас да му дам ли шанс ,има ли смисъл,чувствам се донякъде наранена от този човек и ме е страх..Много ме е страх

[Chacho]

Ти си като паникьосана котка. Нито бяга, нито се бие, само седи като насрана.

Реши се кво искаш. Единственото нещо, което може да те спре, от всичко, което прочетох е разстоянието. Това си е решение, чиято отговорност ти трябва да поемеш и сама да си отговориш - ще се получи ли или не.

Виж се с момчето и излез на чисто с него. Кажи му, че си имала страх от обвързване, затова си се държала така, надрасни този страх и говори с него за проблема със студентсвото.

Научи се да се възползваш от възможностите и да събираш смелостта да вземеш това, което искаш, щото днес ще е някъв пикльо, но утре ще са ситуации, които ще решават твоя, а може и чужди животи.

[honEstness]

Това е нещо, което не мога да ти кажа. Да тръгни, не не тръгвай. Това трябва да си го решиш сама. Просто мога да те насоча. Когато го видиш трепва ли ти сърцето? Настръхваш ли има ли пеперуди? Ако поне някое е на лице, то ти си влюбена. След това помисли: Можеш ли да бъдеш само с него, независимо разстоянието? Да му бъдеш вярна един вид. Той някакъв сваляч ли е, който се забива с всяка или е способен да обича и вижда само една - теб? Смяташ ли, че този човек е този, когото си търсила досега и ще може да ти даде това, от което имаш нужда? Това са първите въпроси, които ми идват на главата, разбира се има и още много, на които трябва да отговориш, преди да предприемеш крачка, просто седни и помисли и да не забравиш да пишеш какво се е случило!

[Smrazqvashta]

И до кога смяташ да продължаваш с този страх? Яяя, се стегни!

[LadyDi]

Ти си като паникьосана котка. Нито бяга, нито се бие, само седи като насрана.

Аз не разбирам какъв е проблема. Уж и двамата сте големи, казваш, че градът е близо, а в същото време, смяташ, че ще си наранена.
Защо?

[elki4ka]

Аз не разбирам какъв е проблема. Уж и двамата сте големи, казваш, че градът е близо, а в същото време, смяташ, че ще си наранена.
Защо?

Проблема е преди години,когато съм го харесвала,че ме е наранявал и не му е пукало толкова за мен..нали знаеш,като се опариш един път винаги ще изпитваш до някъде страх.А аз съм такъв човек,че колкото повече ми пука за някой,толкова повече започвам да мисля,дали няма да се нараня и мисля повече за страха,а знам,че не трябва да е така.Просто си мисля,че след толкова години ,не беше сега момента.Явно съм много объркана,за това и писах ,за да чуя съвети

[BeTTy27]

Ако и двамата го искате ще сте заедно и разстоянието няма да ви пречи.Ти каза че градовете са близо защо не..Разбирам единя да е в София другия в Бургас../но пак ако го искате много силно и това няма да ви попречи/..

[nanachan115]

Проблема е преди години,когато съм го харесвала,че ме е наранявал и не му е пукало толкова за мен..нали знаеш,като се опариш един път винаги ще изпитваш до някъде страх.А аз съм такъв човек,че колкото повече ми пука за някой,толкова повече започвам да мисля,дали няма да се нараня и мисля повече за страха,а знам,че не трябва да е така.Просто си мисля,че след толкова години ,не беше сега момента.Явно съм много объркана,за това и писах ,за да чуя съвети

По добре късно от колкото никога.. а и цял живот ли мислиш да бягаш от страх да не те наранят.. всички ги е страх.. Пробвай никога не знаеш какво ще стане докато не опиташ.. И аз преди време много се чудех дали да се хвана с ендо момче защото беше много вятърничев и си мислех че накрая аз ще го харесам много и той ще ме зареже.. ама сега сме вече почти 2 години заедно.. просто трябва да опиташ в живота е така

[elki4ka]

Пеперудите и другите неща бяха в началото..Сега изпитвам огромна привързаност и си мисля,че познавам този човек до болка,дори и да не сме били заедно,но да..определено съм влюбена,както казах много често се сещам за момчето и си мисля какво ли е щяло да стане ако сме били заедно преди

[LadyDi]

Другата ти опция е много дълго време (едва ли цял живот) да си казваш: "Ами ако...".
Според мен дай шанс. От разбито сърце трудно се умира, а и няма как да знаеш дали няма да се превърне в най-хубавата ти връзка, точно защото така дълго си я чакала.

[ge6aaaa3]

Ехааа, представям си на пича к'во му е яко!

[fakesmiles]

Винаги има някаква доза неизвестност,и мен ме е било страх,но опитай се наистина да видиш нещата от друга светлина.
Явно е,че го харесваш,хубаво ти е с него,защо да не пробваш?

[antoniyaatanasova]

Ти си като паникьосана котка. Нито бяга, нито се бие, само седи като насрана.

Съгласна съм! Животът не е за страхливци

[FuCKkK13]

Ти си като паникьосана котка. Нито бяга, нито се бие, само седи като насрана.

Реши се кво искаш. Единственото нещо, което може да те спре, от всичко, което прочетох е разстоянието. Това си е решение, чиято отговорност ти трябва да поемеш и сама да си отговориш - ще се получи ли или не.

Виж се с момчето и излез на чисто с него. Кажи му, че си имала страх от обвързване, затова си се държала така, надрасни този страх и говори с него за проблема със студентсвото.

Научи се да се възползваш от възможностите и да събираш смелостта да вземеш това, което искаш, щото днес ще е някъв пикльо, но утре ще са ситуации, които ще решават твоя, а може и чужди животи.

+
егоистка си... в момента му правиш гадно и на него..

[feikk]

Ти ако така се вайкаш за момче, което те харесва и ти харесваш, кво остава по-натам в друга ситуация. Опитай, може да излезе нещо хубаво. )) Ако не, както казаха по-горе, няма да умреш.

[pofff]

И до кога смяташ да продължаваш с този страх? Яяя, се стегни!

+1