Една неприятна ситуация.

[TheSavior]

Здравейте, наскоро се регистрирах тук, защото видях, че има доста хора които помагат и дават добри съвети на закъсалите. Дори аз дадох едно две мнения, но сега е мой ред.

Аз съм на 20 години, живея в София. Като цяло не съм имал много приятелки, ако трябва да бъда честен не са повече от 2-3. Мисля че знам и причините за това:
1.) Допреди две години прекарвах доста от свободното си време пред компютъра и нямах кой знае какви контакти извън класа си.
2.) Слабичък съм, но това не значи, че не се харесвам. Разбира се, бих искал да изглеждам по-добре и работя по въпроса.

Преди година и половина "преоткрих" момиче, с което се познавах в 3ти клас, когато тя напусна училище и от тогава не се бяхме и виждали, защото загубихме контакт. Още тогава си я харесвах. Е.. сега, в 3ти клас знаете какво харесване, но все пак. Видях я в трамвая преди година и половина, престраших се, и я заговорих. Започнахме да се виждаме, носих й цветя, водих я на ресторанти и заведения, ходихме и на море заедно... първоначално всичко вървеше нагоре по стълбицата, и тя явно си падаше по мен, но определено не се беше "влюбила" за разлика от мен. Една година кеф и след това половин година премина в опити да прекратим над-приятелските взаимоотношения, които имахме. Щом е отнело половин година си представяте, че е било бавен процес. Беше и неприятен. Тя се чувстваше зле, че ме е подвела, а аз че не мога да съм с нея. Аз я обичах, а тя е изпитала някакво привличане и след това е усетила грешката.

Та сега пиша тук, минал е месец от както последно се чух с нея. През този месец ми беше ужасно, но бавно започвам да си стъпвам на краката. Пиша, поради следната причина. Контактите с моите съученици, които бях изградил в гимназията сега се разпадат, защото вече сме студенти и всеки тръгна по своя път. Рядко се виждаме. Изпуснах една година като студент поради лични причини, които не са свързани с успеха ми. Аз изпитвам много силна нужда да имам половинка до себе си. Много бих искал сериозна връзка, където момчето и момичето са си взаимна опора и освен гаджета са и приятели. Звучи трудно, но определено не е невъзможно. Просто не искам да преспя 1 вечер с Пенка, другата с Ценка и т.н. С други думи, не търся секс, търся връзка.

Какъв е проблема? Ами без компания, другари знаете, че е почти невъзможен номера. Няма кой да ме запознае или да излезем някаква компания някъде с други хора. Разбирате за какво говоря. Като цяло не съм срамежлив и определено не ме е страх да заговоря момиче. Стига да има такова...

Не е като да не излизам с никой, просто няма компания. Излизам с 1-2ма приятели, с които не съм кой знае колко близък. Ходили сме по заведения, но там ми изглежда невъзможно да намеря това което търся. Там момичетата ходят с приятелите си.

Мисля, че вече разбирате накъде бия. Нямам проблема "страхувам се да заговоря/говоря с момиче". Имам проблем, липсват ми контакти, та да си намеря момиче. Посъветвайте ме от къде да започна. Изглежда ми нахално и странно да заговарям непознати. Бих го направил, но според мен няма да направя добро впечатление на когото и да е. Излизам редовно, когато мога с някой приятел, понякога даже и сам.

Преди да приключа искам да предупредя, че съм социален човек. Просто решенията ми и действията ми в не-толкова далечното минало сега ми въздействат и съжалявам за тях. В гимназията странях от съучениците заради компютъра, а миналата година и половина прекарах единствено и само с едно момиче.

Приемам всякакви съвети и критики.

[DisappointedDreamer]

Ела на някоя форумна

[Schliwobeatz]

Намери си работа, запознай се с хора от университета, запиши се на някакъв курс. Създай си нова среда. Хубаво е, че нямаш социални страхове. Моята критика е, че нямаш приятели от гимназията. За мен най- стабилните приятелства се изграждат точно тогава. Но не е болка за умиране, и от университета ще си намериш хора.

Сериозната приятелка ще изскочи по някое време, нааааааай- късно до 4 години, когато жените се замислят полека- лека за деца и поради дефицита на мъже бързат да се прегрупират в двойки.

[Schliwobeatz]

П.С.: Това, че си слабичък е +. След няколко години връстниците ти, които са плюскали/ зобили/ блъскали ще изглеждат като чичо ти.

[Deadlock]

звучиш симпатично.

имаш повече познати отколкото предполагаш. когато срещнеш някой (например Пепи, с който си си играл в детската градина), вместо само да го поздравиш, здрависай се с него, усмихни се широко, заговори го и го покани на бира. и така с всякакви слабо познати. може да ги издириш и във фейсбук.

[Azoria]

Намери си работа, запознай се с хора от университета, запиши се на някакъв курс. Създай си нова среда..

Това.

[Starless]

Сега ще бъдеш ли студент или не? Ако ще си, използвай го да завържеш нови контакти. Или прибегни до не толкова предпочитания начин - фейсбук...

[LadyDi]

Ела на някоя форумна

ще му оправите живота, а?

[TheNormalGuy]

Казваш че си социален, тогава не мисля че ще ти е толкова трудно да заговориш непознати, виж в интернет за 100 approach challenge, идеята е да заговориш 100 жени, но тъй като ти си търсиш среда, можеш да заговаряш каквито ти хора падне, на каквито ти места искаш. Няма нищо нахално в това, пък и така ще станеш още по-социален.

[DisappointedDreamer]

ще му оправите живота, а?

разбира се

[TheNormalGuy]

Групово ли ?

[TheSavior]

Благодаря за отговорите на всички. И аз не знам какво е това групово между другото.

Казваш че си социален, тогава не мисля че ще ти е толкова трудно да заговориш непознати, виж в интернет за 100 approach challenge, идеята е да заговориш 100 жени, но тъй като ти си търсиш среда, можеш да заговаряш каквито ти хора падне, на каквито ти места искаш. Няма нищо нахално в това, пък и така ще станеш още по-социален.

Този challenge обаче в България не знам как ще стане. Отново проблема не е да заговоря непознати, просто българите не сме толкова свободни с непознатите. Съмнявам се, че едно момиче ще реагира добре ако бъде заговорена от непознат. Да, важно е КАК ще я заговориш, но..

[spopi]

Защо не се запознаеш с някой от тук като се видите на живо може да си допаднете момиче ли било или момче.

[102]

Българите не сме освободени сред непознати ? Това шега ли е ?

[TheSavior]

Българите не сме освободени сред непознати ? Това шега ли е ?

Такива са моите впечатления. Може би е въпрос на обкръжение. Виждал съм реакции, когато някой е заговорен от непознат на улицата... и все не е било успешно

[102]

Можеш ли да опишеш една такава случка ?

[TheSavior]

Имаше някакво предаване или репортаж преди около година по една от българските телевизии. Снимат със скрита камера как един пич заговаря момичета по Витошка. Почти всяко момиче, което той заговори не се спря. Момичетата продължаваха да се движат и той ходеше до тях и се опитваше да се запознае с тях / да си уредят среща / да им вземе номреа / да седнат някъде. Пробваше всичко човека. Знам, че е нормално никой да не ти отговори като ти искат номера и като си толкова директен, но човека пробва доста други начини. Общо взето или игнор, или "имам си приятел".

Това съм виждал и това ми е направило впечатление. Може и да не съм прав, но той заговори момичета И жени, така че не подбираше възрастта.

[102]

По-скоро не си прав. =)

[0bsessi0n]

^ Всъщност авторът е прав. Определено българите не сме сред най-освободените хора на света и за съжаление повечето са с еснафски разбирания. Тва да хванеш някой от улицата и да го заговориш просто го отпиши като вариант - в случая имам предвид не буквално на пътя, ами навън като цяло. Едва ли би излязло нещо от цялата работа, ако изобщо някой те отрази. Та, авторе, и аз съм в подобно положение, напълно разбирам за какво говориш. С разликата, че не се определям като "социален човек" или пък зависи кой какъв смисъл влага в понятието. Честно казано в последно време почнах малко повече да се отварям към хората, но за мен общуването в интернет е много по-лесно или поне ако се тръгне оттам. В гимназията не успях да завържа кой знае какви контакти, странях от почти всички, не ми харесваше обкръжението като цяло, но пък можеше да бъда по-общителна, а дори се притеснявах да изразя себе си и да допусна някой да ме опознае. Но да не се отклонявам от темата, би могъл да си намериш подходяща среда в университета, както се надявам да стане и с мен най-после. Ако се запишеш и на някакво допълнително занимание, което ти харесва - спорт, танци или някакъв курс. Също така, както казах интернет - може да гледаш в сайтове и форуми, където се обсъждат неща, свързани с интересите ти и оттам да намериш общ език с някого. В момента не ми идва друго на ума и все пак дано съм била полезна, най-малкото да ти олекне, че не си само ти. Ааа и между другото като ти видях ник-нейма и веднага го асоциирах с
http://www.youtube.com/watch?v=PD1d0m5d3iM
Не знам дали има нещо общо, но се чувствай поздравен. ^o^

[asp1r1n94]

Проблемът не е само твой, много хора са така, но фактът, че си решил да направиш нещо по въпроса говори сам по себе си за нещо.Едва ли ще успееш от първия път да намериш мацката на живота си, но пък запознаването с нови хора води до още повече нови възможности.Забелязал съм, че с хората, които се занимават със спорт са доста по-комуникативни.Пробвай в някой парк или на спортни събирания с поводи.Дискотеки, кръчми, кафета и т.н. не са вариант !

[Lilanda]

Българите не сме освободени сред непознати ? Това шега ли е ?

И аз това си помислих.
Смея да кажа, че българите сме в пъти по-освободени сред непознати пред доста други нации. Пробвай да заговориш непознат руснак, да видиш каква ще е реакцията и после опитай с българин. Българите сме доста позитивни хора. Вярно, има ги и едните и другите, но все пак..