
- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Форумна Поезия
Обяснявам, че не можеш да съдиш за таланта на човек, като не си видял пълния му потенциал, а за да го видиш, трябва да го оставиш да се развива. Тук не съм поствал нищо смислено, че да видиш.
Поезията е на приливи и отливи. Оценката на едно произведение е субективна - зависи кой и как го чете.
Прочетох разказа. Объркващ и странен е, какво си искал да кажиш с него и особено с края?
Единственото, което се досещам - психологът не е съществувал. От там нататък идеята е всеки да си го обясни по свой начин. Един от основните ми мотиви е, че нищо не е случайно.
И загатвам една мистичност около сивото, около дъжда и облаците - нещата, които обичам най-много.