Страхлл

[anonymous895156]

prerajdaneto mi zvuchi gadno... kak taka zabravyash predishniya si jivot i vsichko, koeto e stanalo v nego..blizkite priyatelite i vischki...

Твоето висше Аз обаче винаги ще ги помни. И тъй като то е в самите нас, не са редки случаите на хора, спомнящи си отминали животи.
Най-разпространената екзотерична идея за прераждането е следната: Всички ние имаме духовни семейства (например пет-шест души). Когато ти си тук долу, повечето са около теб и се превръщат в твои ангели-хранители. Често се прераждаме заедно с някого от духовното си семейство и предварително уговаряме взаимоотношенията си - дали ще сме съпруг и съпруга, брат и сестра, майка и дете, врагове, или просто най-добри приятели... Цялата идея на прераждането е един безкраен процес на учене. Съжалявам, ако звуча грубо, но звучи много по-логично Системата да очаква това от нас, отколкото да живеем само един живот... и после или в казана, или в райската градина. Това е и причината да се осланям на нея. Следва естествения ход на природата и еволюцията.

[VenaeCavae]

Мхм, за "децата" Библията е най-подходяща, дори бих казал... съответствена. Все пак нали от тях и за тях е била създадена - за "червейте", онези консумират всичко без грам да разсъждават самостоятелно. Цялата Библия е пропита с инфантилни поучения и правила - а на кой друг, освен "децата", това е необходимо? На кой друг ако не на "децата" е необходим имагинерен образ-баща, който да им дава морални насоки; да ги плаши при нарушаването им и да ги защитава при спазването им. Бог е създаден от "децата" и най-доброто доказателство за това е колко успешно им служи. Всичко което им е необходимо е структура, която да следват. Без значение колко ирационална и безумна е тя, вярата в тази структура им осигурява стабилност. А нуждата от стабилност е най-характерна именно за "децата"?

Това със сигурност е така, обаче само християните ли са деца? Същото донякъде се отнася и за атеистите, които "вярват" в науката и я противопоставят на всичко, така че са не по-малко вярващи от християните, нито по-пораснали или съзнателни от тях. Не всички, разбира се, но повечето.
А, и един въпрос: ти като какъв се определяш?

Към авторката: ако всички 16 годишни, които започват с екзистенциалните въпроси, ходят на психолог, психолозите щяха да са най-богатите хора на света Това е нормално за възрастта, за съжаление на повечето бързо им минава и нищо не им остава в главата.

[ge6aaaa3]

Това със сигурност е така, обаче само християните ли са деца? Същото донякъде се отнася и за атеистите, които "вярват" в науката и я противопоставят на всичко, така че са не по-малко вярващи от християните, нито по-пораснали или съзнателни от тях. Не всички, разбира се, но повечето.
А, и един въпрос: ти като какъв се определяш?

Към авторката: ако всички 16 годишни, които започват с екзистенциалните въпроси, ходят на психолог, психолозите щяха да са най-богатите хора на света Това е нормално за възрастта, за съжаление на повечето бързо им минава и нищо не им остава в главата.

Никой не "вярва в науката". Там не се изисква вяра. Всичко е доказано черно на бяло, а което е неизвестно, си остава токова до откриването или доказването му. Борави се с числа, а те както знаем, не лъжат.

[Otis_Driftwood]

Това със сигурност е така, обаче само християните ли са деца? Същото донякъде се отнася и за атеистите, които "вярват" в науката и я противопоставят на всичко, така че са не по-малко вярващи от християните, нито по-пораснали или съзнателни от тях. Не всички, разбира се, но повечето.
А, и един въпрос: ти като какъв се определяш?

Атеистите като цяло са деца, също както и всяка друга групичка, която вярва в дадена концепция, призвана да даде обяснение на света и по този начин да оправдае едни или други действия - житейски,политически, религиозни и т.н. Хората обаче не могат да осъзнаят че обясненията съвсем не са това което обясняват, точно както картата не е територията. Обясненията са просто един от възможните погледи, и са възникнали като пряко следствие от позицията на този който наблюдава. Това е така, защото всяко наблюдение е продукт не само на наблюдавания обект, но и преди всичко на наблюдателя. Оттук следва и заключението че всяко наблюдение е съответствено на наблюдателя си, както всяко творение е израз на своя творец. Всичките философски, научни, житейски, религиозни и политически доктрини, които призовават към различни действия, служат "като радиостанции на различни вълни, на които хората се прикачват и започват и те да излъчват чрез тях". Това е основата на всяка концепция - тя се разпространява, поддържа и регулира от масата хора, които вярват в нея. Явлението е наречено най-общо (не от мен) "егрегор". Всеки поддръжник вярва поради различни мотиви - къде лични, за да компенсира някакво вътрешно противоречие, къде заради чист конформизъм... Веднъж приета и повярвана, концепцията задвижва сложна динамика от различни психични процеси, като в крайна сметка води до когнитивен дисонанс - всяко нещо, което не се вписва в концепцията, провокира реакция във вярващия, която цели да запази статуквото на вярата. Реакциите биват отричане, омаловажаване или най-просто игнориране. Обратно - всяко нещо което е в потвърждение на вярата се издига в култ и задоволява психичната потребност на индивида. Стига се дотам че често такава информация умишлено се търси - така се засилва интензитета на "радиочестотата" на която човека "приема и предава". Този форум и различните му категории са пряко доказателство за това - те изразяват различните "честоти", на които хората се "прикачват". Тези естествени формирования са следствие от нуждата на хората, вярващи в концепции, да споделят и увеличават взаимно силата на вярата си. Така постепенно се консолидират в група, изповядваща дадена концепция, и се изолират от чужди мнения и "честоти". Оттук води началото си и всяка форма на групов фанатизъм.В зависимост от това доколко дадена концепция е съвместима с общоприетите порядки, се променя и нивото на фанатизъм и съответно се променя и степнета на взаимодействие между отделните концепции. Например споровете в интернет между атеисти и християни са просто бледа форма на противоречие, съпоставено с религиозните войни и конфликти. Въпреки това, и двата феномена имат общ характер. Това е защото и атеистите, и религиозните, вярват в дадена концепция, която уж е призвана да обясни света. В това отношение, двата лагера не се различават много. Важното е да се разбере че предметът на вярване и съответно на спорене, е само външно проявление. Атеистите не ги интересува наистина дали има или няма Бог, или дали еволюцията е наистина действаща - те използват това само като аргументи, в подкрепа на собственото си вярване. Основната "честота" на атеизма е именно отричането на религията, и всички аргументи са били "стъкмени" за да отговарят на тази контра позиция. Тук не се търси истината, или се гледа обективно - атеистите просто "яхват вълната" на вековното недоволство от религията. Това е основния момент в спора, нищо повече. Затова и нуждата от изказване на атеистични възгледи, най-често се среща сред младежи, които минават през своя неосъзнат бунт срещу наложения им отвън свят. Атеизма е подходящ отдушник за такъв тип пасивна агресия.

Както и да е, това което исках да кажа, е че атеистите не се различават много от християните, въпреки че позициите им са противоположни.
Всички тези концепции служат на индивида като заместител на самия него. Когато човек се идентифицира с това, в което вярва, вярата му става като втора идентичност, и като такава тя се бори за оцеляване. Но тя е безкрайно крехка, понеже в своята същност е просто илюзия. Затова има нужда постоянно да се подхранва, като се филтрира постъпващата информация, така че да е в съответствие с концепцията. Това е причината за цялото наддумване, всяка маймуна се бие за клона си, защото без клона си , от нея не остава нищо, тя няма на какво да се опре. А за "малките хора"("децата"), това е най-големия страх - да се види, че отвъд всичките маски, съшити с мнения, позиции и отношения, от тях не остава нищо. А "децата" винаги искат да бъдат нещо, и някой, та така да компенсират своята безличност и незначителност. Да съзрееш означава сам да разбулиш своята собствена мистерия, отвъд всяка социално изградена фалшива идентичност, докато не остане нищо, освен истинската вътрешна същност.... без повече позиции, концепции, вяра. За съзрелия човек тези неща губят практическата си необходимост. Няма нужда да проповядваш или спориш ако не вярваш в нищо, освен естествено заради коректност към знанието и истината.

Въпросът ти като какъв се определям, намеква че се определям като някакъв, а такова самоопределяне при мен липсва. Не вярвам в нищо, не правя разграничения като добро-зло, правилно-неправилно и т.н, (освен с чисто практическа насоченост). Не спазвам никакви порядки, морални закони и ограничения.При мен всичко се разглежда напълно условно и нищо не е абсолютно. Старая се да разглеждам нещата комплексно и обективно, а не само като потвърждение на някаква си моя вяра.

[npp]

Твоето висше Аз обаче винаги ще ги помни. И тъй като то е в самите нас, не са редки случаите на хора, спомнящи си отминали животи.
Най-разпространената екзотерична идея за прераждането е следната: Всички ние имаме духовни семейства (например пет-шест души). Когато ти си тук долу, повечето са около теб и се превръщат в твои ангели-хранители. Често се прераждаме заедно с някого от духовното си семейство и предварително уговаряме взаимоотношенията си - дали ще сме съпруг и съпруга, брат и сестра, майка и дете, врагове, или просто най-добри приятели... Цялата идея на прераждането е един безкраен процес на учене. Съжалявам, ако звуча грубо, но звучи много по-логично Системата да очаква това от нас, отколкото да живеем само един живот... и после или в казана, или в райската градина. Това е и причината да се осланям на нея. Следва естествения ход на природата и еволюцията.

по принцип няма повече от един живот в рамките на една вечност, а дори и да е имало, това е било възможно само за най-големите духовни работници на "тъмнината" - а именно най-вече (за) т.нар. йоги, нито пък в рамките на една вечност е имало умрели роднини, които са станали ангели хранители, понеже Ангелите на истинският Бог са специални системни служители, които са създадени като такива от Негова страна още в самото начало на вечността - само онези, които Той още в началото на вечността е определил да бъдат Негови Ангели и още тогава (ги) е сътворил като такива могат да бъдат Св. Ангели, и никой друг, защото всички те имат специални духовни тела, които са част от Неговата духовна система, това е все едно както специалните чипове в компютъра, без които той не би могъл да функционира, така и Св. Ангели са част от системното управление, без което нямаше да има живи човеци, всеки един от Ангелите на истинският Бог притежава от Неговото могъщество макар и в различен аспект така щото дори и един единствен от тях може да причини промени от вселенски мащаб т.е. които обхващат цялата вселена