Значи... Гледайте сега. Започвам цикъл "Сексоален патиланец", защото не мога да живея така хаотично.
Тори поиска едно стихотворение за нея

ето, първото стихотворение от групата е "Бончо травестита" и е посветено специално на теб:
Бончо Травестита
Помниш ли безкрайните ни дни до планината?
Далеч от тухленото здание, далече от шума,
когато плувахме си волно край реката,
забравили града?
Не помниш ли деня, когато странна бе гората,
и този, в който хвана нечия ръка?
Ръката беше моята. Но само в пустотата
съдбата се смили над мен. Щом дóйде реалността
лесът отиде другаде. Пред мене бе града
и тъмните му улици.
Изгубих те под укора и чуждите приумици.
И дълго време търсих те. Но ето, че заспал,
следите май намерих ти. Почти достигах те,
и вечерта разпитах ги,
дали не са те мяркали
в ергенски квартал...
- Не е за теб момичето
- Ебат я други.
- Тръгвай си.
- Момичето ти, пич, е мъж. Дали не си педал?
Той Бончо се наричаше
и грубо го обичаше.