- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Деветокласници 2013/2014
Да, това беше казано с лека ирония. Иначе медицината в България е на такова дередже точно защото повечето лекари са си избрали работата, защото е доходоносна. Или защото са искали да "помагат на хората" и "да правят добро", ама болните хора не са никак забавни. Толкова са депресирани и така са си наумили, че целият свят се върти около техните здравословни проблеми, че всеки човек би загубил търпение и желание за работа. В случая говоря за личните лекари, ама и на другите не им е лесно. За да си лекар, трябва да пожертваш част от човешкото у себе си. Иначе бихте ли издържали да губите пациенти? Съвестта ще ви погуби. Затова не искам да ставам лекар.
И спрете да нападате момичето, задето иска да се махне от България. И аз искам. Данъците им не знам колко са високи, ама минималната заплата във Франция е 3000 евро. Една тяхна чистачка взима повече пари от майка ми, дето е магистър-фармацевт. В Австрия като бях, в някакво миниатюрно градче и най-бедните живееха в къщи. На един съученик приемното семейството не му повярваха като им каза, че баща му е невролог и живеят в апартамент.
Не излизайте с тъпи оправдания, че "ще е трудно". С лесно нещата не стават. Труд трябва. И да, скъпо е, ама се дават стипендии, помощи, заеми и т.н. Освен това там студентите не са неграмотни. Там елита си е елит. И не, никой не е казал, че другите държави са идеални. И те си имат проблеми. Ама на мен лично от нашите проблеми вече ми се гади. Гади ми се от манталитета на хората. Гади ми се от отношението, което получавам, заради различните си интереси. Интегрирането няма да е лесно, но не е невъзможно. Да не съм единствената чужденка? Какво, ще ме изгонят с пръчки ли?
Иначе да, съгласна съм, че не е хубаво да си избираш професията само по доходите. Не че не е важно, но трябва и желание да има.
Както и аз казах в предишен мой пост - една от причините да не следвам медицината е точно,че трябва да имаш наистина здрава психика,иначе ще се побъркаш..
Иначе ти говориш за лекарите в болниците като Пирогов,а не за личните лекари.Моята лична лекарка не прави нищо друго освен да пише извинителни бележки,да предписва антибиотици и да ми бие ваксини (оппаа това даже не го прави тя,а мед. сестрата)...
Минималната заплата във Франция може да е 3000 евро,ама там животът е къде,къде по-скъп.
" В Австрия като бях, в някакво миниатюрно градче и най-бедните живееха в къщи" - миниатюрно градче=на нещо като село,по селата нямат ли си всички домове?
България пропада точно защото всяка година се изнасят n на брой кадърни хора и в страната остават простаци (тук таме между тях има някои свестен).Ако броя на тези хора,където напускат родината започне да намалява двойно,то ти обещавам,че след 10 години България ще е в пъти по-добре!![]()
Говорех и за това, което правят личните лекари. Супер е досадно. Толкова години учене и за какво - да се занимаваш с документация.
Животът им е по-скъп, ама заплатите им са достатъчни, че да си го позволят. Като им е толкова по-скъпо защо в България има протести и народа пищи за увеличаване на заплатите, а там - не?
Сливен, сравнен с това миниатюрно градче, е долнопробно село. А уж е областен град. Чисто (подчертавам ЧИСТО) градче, с училище в пъти по-добро от тия в големите ни градове, с най-модерно оборудване (влязохме по време на час по физика и учителят им показваше някакви неща на някакви уреди, които дори не знаехме какво представляват), по дяволите, имаха роял и барабани в кабинета по музика (плюс всякакви други инструменти - ударни и духови, и цяла стена с китари)! Физкултурният им салон беше голям, светъл, нов. Имаха си училищен хор, който учениците възприемаха като истинска отговорност, пееха като ангелчета. Имаха си шкафчета. По коридорите бяха окачени картини, рисувани от ученици (ама не ей така залепени, а рамкирани, всичко както си му е редът). Нямаха чистачи. Познайте кой чистеше - учениците. То затова и беше толкова чисто. Как им завиждах, докато вървяхме по коридорите... Направо рай ми се видя.
За другото принципно съм съгласна, ама на практика не е толкова лесно, колкото на теория. И да останат интелигентни хора в България, за да стане промяна, поне някои от тях трябва да стигнат до управлението. Как, мислиш, ще стане това?
Ами именно. И за Германия доколкото знам имат доста високи заплати, началната заплата на мед. сестра започва от 2000 евро.
За това, което ми казахте за езика - та то е много трудно да научиш да говориш английския, а за медицина така или иначе май се изисква перфектно владеене. Езика на държавата -повечето, които изредих говорят само английски, освен Централна Европа, но тя не ме привлича толкова много, просто ми звучи приемливо, а и не е толкова трудно да избутам едни курсове по немски след 1-2 години примерно.
Знам, че няма да ме посрещнат с отворени обятия, напълно съм наясно, че например Англия беше готова да напусне ЕС, заради българи и румънци, и че особено там, никой не ни иска. Българин,завършил в Оксфорд/Кембридж, има по-малко шансове, от англичанин, завършил в някакъв безизвестен университет, факт.
Но така и никой не обясни, какво лошо има в това да си поставям цели? Високи били, еми хубаво. От малка са ме възпитали да си вдигам летвата високо и не се примирявам със сигурното, само защото другото е трудно. Може и наивна да съм, това е мое мнение, но пак ще напиша, че имам достатъчно примери на успешни кариери в чужбина, което ме мотивира. Ако се пробвам и не стане - голяма работа, ще се върна в милата ми България и ще се примиря, много ли е трудно? Ако никога не пробваш, цял живот ще си останеш на една позиция, било то и такава, от която си доволен.
В зимбабве средната заплата е милиони долари. Те богати ли са?
Нали знаеш, че в канада примерно едно дълго кафе ти е 4 долара?
Това, което ме притеснява, е, че нямаш обективна преценка за реалността.
Казваш, че не искаш да се примиряваш със сигурното - не правиш ли в момента точно това? Не, че тук може изобщо да се говори за нещо сигурно, но определено в България не е толкова трудно, колкото си представяте.
Вие още малко ще кажете, че искате да градите кариера и да станете известни с това? Не ме разсмивайте.
В София всеки може да си намери работа. И всеки може да се издигне. Работникът е продукт. Когато продуктът носи повече пари, той е възнаграждаван по-щедро, нали? И дори да не е - какво ви пука? Парите ли са ви целта? Така ли сте възпитани?
Аз (не, че съм бил възпитаван по тази тема) от малък съм се научил, че парите са нещо преходно. Както ще ти свършат 700 лева за един месец, така и ще изхарчиш и 1400, и 2100 и т.н.
Във Великобритания хората са прави. Пазят си държавата от имигрантска сган. И така трябва. Българите и румънците са им най-малкия проблем, защото - ако не се лъжа - за миналата година 50% от родените бебета в Белгия са в мюсюлмански имигрантски семейства.
И ако позволиш да ти кажа нещо. Имаш примери за успешни кариери сред граница? Супер. Аз пък имам пример за хора зад граница с успешна кариера, която са избрали заради парите. Точно така - един програмист, на когото заплатата му на месец май е над десет хиляди долара. Но той не харесва технологиите. Избрал го е, защото майка му е искала да се захване с нещо "сигурно". Днес мрази живота си и няма ден покой.
Имам и друг пример (и двата ни ги даде учителката ни по БЕЛ, когато в последните дни си говорихме за CV-та, мотивационни писма и интервюта) - за един човек, който следваше мечтите си в България. Състудент на нашата госпожа. Художник. Решил да остане в България в момента, в който тръгва първата вълна за напускане.
До края на третата година в унито си купил частна вила на черноморието от продажби на картините си.
Последно редактирано от dimitar., : 08-09-2013 на 09:07
Как стоят нещата? Обясни ми. Повярвай ми, няма да го отхвърля с лека ръка.
Между другото, като се замисля, не знам вие при какви лекари ходите, ама аз при който лекар съм отишла, все ми е помогнал. Трябва да спра да говоря приказки "какво някой ми е казал".
Да започна от сега. Мога да бъда щастлива навсякъде. Всичко, което съм видяла от България, е образователната ни система, от която съм изключително разочарована. За учителите мога страшно много да говоря, но мисля, че е достатъчно, като кажа, че в моето училище има учители, които са готови да прецакат учениците си (и го правят), заради алчността си. От шуробаджанащината по олимпиадите съм погнусена. За стипендии по принцип нямам право да се обаждам, щото ще взимам 1600лв догодина, ама и от там не съм видяла само хубаво. Какви награди и отличия се дават пък, е просто абсурдно. Как мога да очаквам, че тези хора, които излизат от тази образователна система, са кадърни, разбрани, работливи, честни, добри работодатели? Но пък родителите ми имат успешни кариери с добри (за България) приходи, които са им напълно достатъчни не само да живеят добре, но и да издържат студентка (сестра ми). Да, обаче са нещастни (защото са трудолюбиви и си вършат работата, а 80% от колегите им само гледат как да изклинчат) и всичките им здравословни проблеми идват от там. Веднъж не е било да отидем на почивка и да не стане въпрос за нечия работа. Хубаво де, ама аз не знам в чужбина как е. Единственият ми шанс да разбера, е като отида там. Затова ще отида, ще уча, а после може и да се върна. Може и да не се.
Но и аз мисля, че е рано за това. Ще си поговорим пак след пет години и ще видим кой как.
Последно редактирано от BloodyDreamer : 08-09-2013 на 10:57