Здравейте ,аз съм момиче на 16 и искам да Ви споделя историята си!

Всичко започна преди около година ,когато той ми писа за пръв път...Харесах го от пръв поглед ,но мислех,че не е нищо особено...След около месец, обаче разбрах ,че наистина го харесвам и то много,споделих на някои от приятелките си и те ме подкрепиха в решението ,че трябва да му пиша,но срамът ми надделяваше винаги ,когато исках да го направя,затова започнах да му пиша само 1-2 пъти месечно като се опитвах да се правя на много знаеща и изобщо не бях себе си...

Знам ,че допусках огромна грешка ,но не можех да се променя .Може би по този начин го отекчавах,макар и да виждах ,че си пишем по много пак не бях уверена в себе си и това ми пречеше...Не знам може би от страх или срам бях спряла да му пиша, като си мислех ,че ще мога да го забравя ,но уви не можех ...След един месец през ,който нямахме никакъв контакт, той ми писа...Само ,че се държах доста грубо и студено с него , за което съжалявах после,но не исках да върна чувствата си към него обратно...След седмица пък се видяхме и се поздравихме за пръв път ...

И така започнахме да си пишем отново ,но аз не показвах ,че може да го харесвам или да имам симпатии към него...И изведнъж като си мислех ,че всичко се е подредило, той си хвана гадже най-голямата лиготия ,която познавам ,тя е човека ,който ненавиждам от малка...

Мислех си ,че връзката им няма да продължи дълго ,но вече станаха 2-3 месеца от както са заедно...Не знам какво да правя, дали да чакам да скъсат и да започна отново да му пиша, или да ги оставя да си бъдат щастливи,но проблема е в това ,че не мога да спра да мисля за него?!