Chacho и anonymous895156

[antidimitar.,]

Сега виждаш ли защо съм успешен

И тъй като си успешен, ще успееш ли да ми отговориш на коментара?

[anonymous895156]

Та не разбрах, беше ли самоирония?

Може и да е било, може и да не е, фактите не лъжат, обичам дъжда, а рибите са лесни за лов на пълнолуние

И тъй като си успешен, ще успееш ли да ми отговориш на коментара?

Свиркаджия си ти.

[antidimitar.,]

Свиркаджия си ти.

Да, свиркаджия съм, но чакам отговор!

[BloodyDreamer]

Може и да е било, може и да не е, фактите не лъжат, обичам дъжда, а рибите са лесни за лов на пълнолуние

Да, както предполагах.

Сега само ми е интересен отговорът на Чачо.

[anonymous895156]

Да, както предполагах.

И какво предполагаше, душице

[BloodyDreamer]

И какво предполагаше, душице

Няма да ти хареса. Plus, there's always the benefit of doubt. Чакам да ти видя определението за самоирония и после пак ще си поговорим.

[anonymous895156]

Няма да ти хареса. Plus, there's always the benefit of doubt. Чакам да ти видя определението за самоирония и после пак ще си поговорим.

Добре. Какво е самоирония за мен - осмиване на моите недостатъци чрез лека гротеска.
Наред с нея понякога окарикатурявам типичните и не толкова типичните българи, т.е. създавам един обобщен образ на нашенския самохвалко, който няма обективна представа за себе си. Второто не спада към самоиронията. Построяване на образи - също интересно забавление (не знам как да го нарека), което ми помага в различни житейски ситуации.
Проблемът е, че като нов в това "изкуство"/хоби, често размивам тънката граница между мен самия и фалшивия Димитър. Понякога изпушвам, защото по моя преценка - а смятам, че е правилна - хората трябва да приемат подобно поведение с чувство за хумор, най-малкото трябва да виждат, че се шегувам с тях. Но явно не всички четат между редовете. Нормално - важно е кое мозъчно полукълбо взима превес.

[BloodyDreamer]

Добре. Какво е самоирония за мен - осмиване на моите недостатъци чрез лека гротеска.
Наред с нея понякога окарикатурявам типичните и не толкова типичните българи, т.е. създавам един обобщен образ на нашенския самохвалко, който няма обективна представа за себе си. Второто не спада към самоиронията. Построяване на образи - също интересно забавление (не знам как да го нарека), което ми помага в различни житейски ситуации.
Проблемът е, че като нов в това "изкуство"/хоби, често размивам тънката граница между мен самия и фалшивия Димитър. Понякога изпушвам, защото по моя преценка - а смятам, че е правилна - хората трябва да приемат подобно поведение с чувство за хумор, най-малкото трябва да виждат, че се шегувам с тях. Но явно не всички четат между редовете. Нормално - важно е кое мозъчно полукълбо взима превес.

С каква цел го правиш? Смяташ ли, че си достатъчно добре изграден като личност, за да си позволяваш такива волности със себе си? И още нещо - само във форума/виртуалното пространство ли си такъв, или го правиш и в т.нар. "истински живот"?

[Lilanda]

И тъй като си успешен, ще успееш ли да ми отговориш на коментара?

Чий фейк си ти?







п.с.:Съвсем честен отговор искам.