Трудно е да си хвърчило,
Подхвърляно от вятъра.
Всеки, който те поглежда,
с теб се забавлява.
А твойте сили се изцеждат
от безмилостния вятърничев дух.
Нос от хартия, за опашка – прежда.
Не заслужавам тази съдба.
- Махни се, вятъре, недей ме ти подхвърля,
Само щом аз съм, мога да летя.
Не си ми нужен – стига си ме спъвал,
Със теб съм в робство - искам свобода!
И спря да си фучи по мене вятърът,
И спря да ме тормози като някой любовчия,
В градината, където бях, растяха минзухарите,
а аз без вятър там свободен ще си гния.
Твоите очи, да, твоите очи,
те сякаш пълни мъдрост са,
питат те за знания,
твоето лице, а твоето лице!
То е най-чистото, усмихнато,
за теб мечтая.
Твоите ръце, о, твоите ръце!
За теб са просто две,
за мен са жива нежност,
която мен пред всеки друг възможен предпочете.
Твоята усмивка, твоят силен чар,
пленяват ме от онзи ден, във който се познахме,
виждам те - пред мен стоиш - и си от Бога дар,
искам те завинаги, само да желаеш.
Да си със мен и с часове да сме прегърнати
и просто да се гледаме в очите,
а после, съзерцавайки във лунна нощ звездите,
ти да хванеш нежно моята ръка...
И спря да се върти за мен Вселената,
за миг си център, после ставам аз -
взаимното привличане, наречено Любов,
на него като никой друг не устоях.