Случвало ли ви се е ?

[300]

Когато човек, много силно желае нещо и се стреми към постигането му ... с цената на всичко с лична саможертва и себеотрицание стремглаво се впуска срещу всичко по пътя му към целта, която си е поставил..... в крайна сметка след много много време не получава това за което е хвърлял години на ред труда, емоцията и времето си .... просто се отказва ..... свиква с това, че даденото нещо (в случая нормална връзка) просто го няма и не може да бъде постигнато ..... примирява се с факта, някак си е привикнал на липсата му и вече му е все там ... Много ми е напрегнато напоследък, може би и за това не мога да си подредя правилно мислите за да ви ги предам и да ме разберете какво ми е в главата, но борих се много дълго време за човек, не постигнах нищо или дори и най-малкото постижение от моя страна бе, подминавано и смачквано .... е не ми остана сила да продължа, казвам си това беше от мен .... А отсреща пак получавам студено равнодушие и неразбиране, правя добро - не се оценява, не правя нищо - същото, какво е това , на какъв човек попаднах, толкова много ли исках, та не можах да постигна нормална връзка, повече не съм целял. И ето след толкова години дойде ден в който любящото момче което не го спираше равнодушието на отсрешната страна, се измори, писна му, вече и на него му е равнодушно и безразлично какво ще стане. Вече не го бърка дали ще му тръшкат слушалката или ще го нагрубяват... Без значение е ... В миг всичко угасна и то не по моя вина, сега е тихо и спокойно, не мисля как да направя добро, не се страхувам, че пак няма да бъда оценен. Мисля, че твърде дълго се отдадох на тази "връзка", все едно тичах към мираж, и все не го достигах, е край вече. Не знам дали търся съвет, не съм описал конкретно проблем, ще се радвам ако някой все пак прочете темата и драсне нещо.

[pandabear]

да. благодаря ти, непознато момче, че пусна тема вместо мен!
разбран си! да знаеш само...
това е което

[Wwwooow]

Неподходяща е била чисто и просто ще дойде друга и друга и друга и може би, ако имаш късмет и усет и истинската, която ще е идеална за теб и ще се радва и оценява всичко, което правиш и ще ти се отплаща както заслужаваш. Да не ти пука

[Mary_Jane_69]

Запомни едно, всяко едно положено усилие се възнаграждава.

[bet3to]

Ами хората сме такива. Масохисти сме. Хващаме се за хора, които ни нараняват и незнайно защо продължаваме да ги преследваме. И в един момент всичко това омръзва и не, че сме спрели да имаме чувства към тях, просто сме свикнали да ни нараняват и в един момент това спира да ни прави впечатление ...

[Oy7ofCon7roL]

лошото, е, че колкото повече нерви инвестираш в една връзка, толкова по-трудно ти е да се откажеш след тва.. и аз съм я сърбал тая попара. Просто другият път ще знаеш, че като нещо не върви, не върви, не е като да сте създали семейство, че да има за кво да се бориш

[300]

Благодаря, че прочетохте темата, благодаря на отговорилите ! Още нещо ще добавя, макар по темата да имам дългогодишен опит и да мога да говоря с часове... Доста приятели, на които съм споделял за "проблема" си ми казваха да се откажа, да спра да се самозалъгвам и самонаранявам, но аз не исках да повярвам, знаех и виждах реално картинката, давах си сметка какво става, но просто отказвах да го приема и да прекратя нещата. Сега когато сам реших, че достатъчно съм се мъчил, е значително по лесно да взема решение да сложа точка. Много по лесно от колкото да повярвам на приятелските думи да го направя, вътрешната нагласа не ми даваше да прекратя нещата по рано. А сега когато вече сам съм го решил е лесно. Не знам още колко човека, ще прочетат темата, колко ще я подминат, и на колко историята ще им е позната и ще са я преживели или преживяват от първо лице, но бих им казал да разгръщат тревата, да говорят с половинките си, това което не им харесва да го казват на глас, а не да премълчават, да си правят грешни изводи и да се самонавиват... От страни картинката е по-ясна, приятели, познати, роднини и родители който имат поглед над вас, много по реално преценяват ситуацията, и то не защото са по умни/възрастни/зрели, а защото са в страни ! Не знам, мога много да пиша по темата, опита и грешката учат много... Но не позволявайте да ви отнемат много време !

[fenastz]

Добре си се усетил

[lovefaithx]

Не знам какво да ти кажа, тъй като и аз съм в същата ситуация. Напълно те разбирам и знам колко много е кофти това, да правиш всичко за даден човек, да му дадеш сърцето си и цялата си любов, но накрая да останеш неоценен... Наистина е трябвало да спреш навреме, дори сега, когато го пиша, осъзнавам същото и за себе си в моя случай. Връщане назад обаче няма и остават едни напразни опити, в които са вложени много усилия, надежда и любов, за съжаление... Но както и да е, разбран си също и от мен, в началото на темата описваш прекрасно как се чувствам. Не трябва да губиш надежда. Трябва да вярваш, че всичко ще се оправи. Според мен тя не е оценила нищо от това, което си направил за нея. Трудно е да продължиш напред, знам го, но вдигаш високо глава, усмихваш се, с една дума- намираш нова причина да се чувстваш жив, и да знаеш, че един ден, когато си намерил момиче, което ще те оцени и ще те обича истински, някъде ще срещнеш тази, която те е наранила, но тя няма да бъде щастлива и тогава ще разбере какво е можела да има

[umri]

Когато човек, много силно желае нещо и се стреми към постигането му ... с цената на всичко с лична саможертва и себеотрицание стремглаво се впуска срещу всичко по пътя му към целта, която си е поставил..... в крайна сметка след много много време не получава това за което е хвърлял години на ред труда, емоцията и времето си .... просто се отказва ..... свиква с това, че даденото нещо (в случая нормална връзка) просто го няма и не може да бъде постигнато ..... примирява се с факта, някак си е привикнал на липсата му и вече му е все там ... Много ми е напрегнато напоследък, може би и за това не мога да си подредя правилно мислите за да ви ги предам и да ме разберете какво ми е в главата, но борих се много дълго време за човек, не постигнах нищо или дори и най-малкото постижение от моя страна бе, подминавано и смачквано .... е не ми остана сила да продължа, казвам си това беше от мен .... А отсреща пак получавам студено равнодушие и неразбиране, правя добро - не се оценява, не правя нищо - същото, какво е това , на какъв човек попаднах, толкова много ли исках, та не можах да постигна нормална връзка, повече не съм целял. И ето след толкова години дойде ден в който любящото момче което не го спираше равнодушието на отсрешната страна, се измори, писна му, вече и на него му е равнодушно и безразлично какво ще стане. Вече не го бърка дали ще му тръшкат слушалката или ще го нагрубяват... Без значение е ... В миг всичко угасна и то не по моя вина, сега е тихо и спокойно, не мисля как да направя добро, не се страхувам, че пак няма да бъда оценен. Мисля, че твърде дълго се отдадох на тази "връзка", все едно тичах към мираж, и все не го достигах, е край вече. Не знам дали търся съвет, не съм описал конкретно проблем, ще се радвам ако някой все пак прочете темата и драсне нещо.

Стегни се малко, бе! Ако имаш цел и огромно желание може да постигнеш много неща, но любовта на човек не. Понякога просто не става. По-добре си постави за цел да си намериш момиче, което ти пасва и се разбирате, а не да се съсредоточаваш в една. Просто няма да стане.

[300]

Сега го обърна на рев и мило държане, внимание.... Като опря ножа и почна да се огъва

[Stan4o123]

Ми сега е моментът да се разбере,дали си сериозен или безгръбначен,занапред се научи да спазваш 1 от основните принципи за оценяване на хората - думите нищо не означават,не е важно кой какво казва,а какво прави.Късмет и успех!

[300]

Аз съм добро момче... първо ще поговорим, ще обясня човешки какво ми е на душата и тогава каквото сабя покаже

[NissaN]

Вади Макаровия и трепи наред

[baby_baby]

Стегни се малко, бе! Ако имаш цел и огромно желание може да постигнеш много неща, но любовта на човек не. Понякога просто не става. По-добре си постави за цел да си намериш момиче, което ти пасва и се разбирате, а не да се съсредоточаваш в една. Просто няма да стане.

+1

[prince]

Млъкни ве! Просто дай си малко почивка от ежедневието ти. Помисли добре, какво искаш да ти е бъдещето. След като стигнеш до това, премисли как точно да стигнеш до това, което искаш, определи всяка една стъпка как ще протече и с воля и съсредоуточеност към целта постигни всичко! Няма такова нещо "Съдбата ми е такава" или "каквото ми е писано, това ще стане".... Всеки сам определя бъдещето си и съдбата си чрез своите действия.