- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Момчето, което обичам...
Здравейте! Искам предварително да благодаря на тези, които ще коментират темата и ще ми дадат съвет. Не знам точно откъде да започна с историята си, защото тя е прекалено дълга, а аз не искам да изпадам в подробности за личния си живот. Досега съм минала през много неща, въпреки възрастта си, и наистина мога да кажа, че се наложи да порасна прекалено бързо, за съжаление... Аз съм такъв човек, който може да помогне и да даде съвет на всеки, който има нужда, но когато аз отчаяно се нуждая от това, не мога да го направя за самата себе си. Както и да е, ще започна от това, за което е и самата тема: Преди година се влюбих в момче, в което най-малко очаквах. През цялото време се надявах нещата да потръгнат добре и да сме заедно, но това така и не стана. Правех всичко от моя страна, за да се получи, не помня точно колко пъти наранявах и пренебрегвах себе си, насъбраха ми се прекалено много неща през този период от време. Аз наистина го обичах и все още го обичам. Когато всичко започна миналата година, аз дори не знаех, че ще се превърне в нещо толкова важно нещо за мен. Проблемът беше и все още е, че той си пада голям женкар и винаги се старае да изпъква, като се прави на ''лошо момче'', но цялата му тази маска изчезваше, когато се говорехме и се усмихвахме един на друг. През останалото друго време, обаче, сърцето ми се късаше щом го видех с някое момиче, което носи 100 инча грим и е разголена, да му виси на врата... Не знам защо точно, когато сме се засичали в училище- той с някое такова момиче, а аз с приятели, не е спирал да ме гледа. До преди 4 месеца се надявах, че може би той ще се осъзнае поне малко, но... За последно го видях в края на юни и знаех, че от другата учебна година ще се премести в друго училище, но дори не ме погледна. Все още си спомням момента, когато двамата се разминахме на няма и метър разстояние, а той не се обърна. В същия ден вечерта разбрах, че той си има приятелка и е тръгнал с нея няколко дни преди това. От тогава не сме се виждали и на мен ми е адски кофти... Много исках дори и да не сме заедно, то поне да му помогна да стане нещо по-добро. Обичам го безкрайно много. Има вероятност през 2014 да замине за Лондон. Въпреки че ми се къса сърцето, се старая да гледам от позитивната гледна точка на нещата, че може би ще му повлияе добре и че ще престане да взема ''пример'' от компанията, в която се движи. Така и не разбрах дали има чувства към мен след всички наши спомени. Приела съм всичките му недостатъци, именно защото го обичам толкова много, но това с останалите момичета ме нараняваше. Знам, че с времето всичко ще отмине, както и чувствата ми. По принцип съм позитивен човек и знам, че живота е пред мен. Но в момента всичко свързано с него и самият той, ужасно ми тежи. Единственото нещо, от което ме е страх е това, че след време, ако той осъзнае всичко това, ще се върне, но аз няма да имам същите чувства, а не искам отново да преживея всичката тази болка. Моля, дайте ми съвет какво да направя.
Последно редактирано от lovefaithx : 09-28-2013 на 13:34
Продължи напред!
Защо искаш да помогнеш на човек,който явно не иска да му се помага?
Сам ще се осъзнае след време,сега повечето го играят женкари,ще го
надрастне.
Трябвало е да спреш още в началото, когато си усетила, че от негова страна липсва инициатива, спестява много главоболия : )).
И занапред не се опитвай да променяш никого. Хората или сами се променят неусетно още докато градите отношения, или са на съвсем друга вълна и няма никакъв шанс да се намесиш и изкуствено да постигнеш 'резултати'.
Няма смисъл да го чакаш някой ден да разбере "грешката" си и да дотича при теб, тъй като този ден може и никога да не дойде. Ти само ще си си изгубила времето, като и много други възможности, да бъдеш щастлива с някой друг, които си отхвърлила, заради въпросният господин. Показал ти е, че не иска да е с теб сега, никога не ти е казал, че има чувства към теб, има/л е прителка, време ти е да спреш да въздишаш след него, и да си намериш друго занимание, което кой знае, може да доведе до запознанство с човек, който наистина държи на теб.
Първата любов? Забрави го.. Трудно е, но ще успееш. Аз също обичах много едно момиче. Мина едно лято, в което не се съм се виждал с нея и вече се пооправих. Само че бях с нагласата,че всичко е свършило,без да си давам фалшиви надежди. И ето,че сега имам чувството,че започвам да се влюбвам (или по-точно да харесвам все още) друг човек, който дори не си прилича със ,,старата ми'' несподелена..
Сега обаче търся друго... търся човек,който да ме обича мен също.
Мина доста време, докато се осъзная след като го видях за последно. Няма смисъл да се боря повече. Направих всичко от моя страна, а той нищо. Мога само да му пожелая да бъде щастлив, нищо повече. Чувствата ми постепенно започват да избледняват и не след дълго въобще няма да ги има. За 1 година (и малко повече) си съсипах живота за някой, който дори не си заслужава.
Пожелавам ти успех с новата ти любов![]()
Последно редактирано от lovefaithx : 09-28-2013 на 15:19
Аз пък 3 години :Д 10, 11, 12 клас. Наистина, няма смисъл. Сигурно си изпитвала чувство като някакво задължение, че всички трябва да си имат гаджета, че ти е писано да си с него, че той е твоята половинка... е всъщност не след дълго ще се чувстваш добре и сама, което е най-важното. И трябва да знаеш,че винаги ще намериш друго приятелче. Живота ни прави изпитания, от които добиваме повече опит и смелост за по напред.Иначе мерси, но за любов все още не искам да мисля ;д
Мила.... хората не се променят,знай го!Нито мъжете нито жените.За да кажеш,че един човек се е променил то трябва да го познаваш от А до Я.Понякога за това е необходим сравнително кратък период от време но друг път отнема години.И в двата случая става въпрос за това,през какво сте преминали.Преценявай човек по неговите действия - постъпките му с други думи... не отдавай голямо значение на приказкитеЕдинствено ако прекараш достатъчно време с един човек и го видиш как постъпва в отделни ситуации ще можеш да твърдиш,че го познаваш.Ако е гледал друга докато те е прегръщал ще го прави и след 20 години.Няма никакъв смисъл да си причиняваш това.Със сигурност ще срещаш доста пъти любовта но ще видиш,че когато е истинската ... ще го разбереш.
Заедно сме го преживявали т'ва, ей!Няма да се връщаш назад! И защо не си ми казал, че има друго момиче?
Обидена съм!
По темата: Защо трябва да правиш нещо? Остави го да си живее живота, а ти продължавай напред с високо вдигната глава и хич не го мисли.
Ти сама казваш, че с въпросната си приятелка са се задържали около месец. Дори и да се беше получило нещо между вас, едва ли щеше да е значително по-дълго и после щеше да си блъскаш главата много повече. Така че се радвай, че съдбата не ви е събрала дето има една дума. Всяко зло за добро. ;д![]()
Абе нямам, но си харесвам.. всъщност аз доста момичета харесвам, ся женкар ще ставам :Д Ще трябва отново да ме укротяваш
този път обаче ще е доста трудно, ще се справиш ли? Не искам да те завличам, защото и теб ще заразя и после няма укротяване :Д
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Предпочитам ти да ме заразиш пред някой като 'моя човек'.
А за укротяването не се безпокой. Няма да ми отнеме много усилия..![]()
Забрави ,,твоя човек'' .. нямаш си представа каква е тази зараза... така мислиш ти, но само засега :Д
Ооо, ще видим ще видим. ;д
ПС: I think I'm in love. Пиши в скайп или на лично или някъде..Не знам.Даже ако искаш и в топ-а мога да влезна да ти разкажа...
![]()
Моят съвет също е да не го мислиш тоя келеш. Има много по-стойности, които ще те даряват само с радост. Така че няма какво да го мислиш. Вярно, първата любов е, помни се цял живот и се надявам искрено да запазиш само хубавите моменти. Давай само напред!![]()
Не се занимавай, продължи напред. Явно не е имало как да ви се получат нещата. Не е последното момче на света. Винаги има разочарования в отношенията с хората. Ще срещнеш някой по-подходящ за теб. Само недей да правиш компромиси. Наистина...не си струва. В темата си написала, че си правила компромиси и си се пренебрегвала. Не го прави, не си струва. Като намериш Човекът... няма да се налага да правиш компромиси.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5