Връзка от разстояние - мисия (не)възможна?!

[CoockieMonster]

В момента и аз съм в такава връзка. С въпросното момче ходиме от 1 година и два месеца. Тази година за 1ва година той е студент. Наложи се да замине онзи ден. Последния ден преди това бях много депресирана, много плачех, не спях. Зле бях много. Днес сме втори ден, както не сме се виждали, не съм свикнала, пак ми е зле, но не чак толкова. Той учи в софия, а съм от град близко до София. Ще си идва петък, събота и неделя. Само тогава ще се виждаме. На него също му е тегаво, днеска се разплака по телефона. На мене всеки път когато му кажа, че го обичам ми се насълзяват очите, дори и в момента. Не знам до колко ще се разбираме от тук нататъка. И двамата сме много ревниви и обичливи. Ние преди всеки ден по цял ден заедно, от 3-4 до към 8-9.. ВСЕКИ божи ден, а сега напправоооооооооооооооооо оо ;Х

[anonymous708973]

В момента и аз съм в такава връзка. С въпросното момче ходиме от 1 година и два месеца. Тази година за 1ва година той е студент. Наложи се да замине онзи ден. Последния ден преди това бях много депресирана, много плачех, не спях. Зле бях много. Днес сме втори ден, както не сме се виждали, не съм свикнала, пак ми е зле, но не чак толкова. Той учи в софия, а съм от град близко до София. Ще си идва петък, събота и неделя. Само тогава ще се виждаме. На него също му е тегаво, днеска се разплака по телефона. На мене всеки път когато му кажа, че го обичам ми се насълзяват очите, дори и в момента. Не знам до колко ще се разбираме от тук нататъка. И двамата сме много ревниви и обичливи. Ние преди всеки ден по цял ден заедно, от 3-4 до към 8-9.. ВСЕКИ божи ден, а сега напправоооооооооооооооооо оо ;Х

Хайде стига драма.

Година и кусур изкарахме с моя от разстояние Пловдив-София. Дори не съм го брояла за връзка от разстояние.
Ще си позволя да говоря за въпросната връзка, просто защото нямам друга база за сравнение.

Тръгнахме 3-4 дни след като той беше заминал студент в София, а аз 11 клас. Виждахме се всеки уикенд, като чак до 12-ти аз изобщо не можех да пътувам, нашите не даваха. Просто ти трябва организация - цялата седмица, всички задължения си ги набутвах в 4-те дни, за да може петък, събота и неделя да са изцяло за него. Нашите много се оплакваха, донякъде и с право, щото аз три дни направо се изключвах, често не спях вкъщи етц. Та. Организация.
От тук положителната страна е, че се научаваш на нея. Имаш време да си наредиш приоритетите и не се изгубваш в другия, забравяйки себе си.
Има си и минуси - разделяли сме се скарани, не сме се чували по 2-3 дни, докато не се оправим по телефона. Разговори по няколко часа, скандали - има ги, няма как без тях. Има го чуденето - ама какво прави, ама с коя е, колкото и да си вярвате, студентският живот е разделил не малко двойки.

От мен да знаеш - за този, който остава, винаги е по-трудно. Винаги той е по-малко склонният към раздяла. Обстановката е същата, няма с какво да разнообразиш, съветите по форумите са изтърканото "чети, гледай филми, излизай с приятели", празнотата е голяма. За този, който заминава, също съществува празнота, но тя неизбежно се запълва с новата обстановки, нови познанства, нови предизвикателства. В пъти по-лесно е. И от двете страни на барикадата съм била.

Та. Много зависи от хората. Аз лично няма как да имам пълноценна връзка при обстоятелства, които налагат виждане през толкова продължителни периоди от време. 2 месеца - хайде стига. Няма как да късате сега, разбира се, но има голяма вероятност с времето да се отчуждите. cyclops го каза идеално. Каквото и да си говорим, се изграждаш сама като личност, него го няма. Много пъти ще можеш да получиш утеха по телефона и несъзнателно ще започнеш да сравняваш с утеха, която получаваш лично от приятел/и всеки ден.

Определено горното (честотата на виждане) трябва да влезе в сметката заедно с възможността да се съберете рано или късно. Ако такава няма, защо губите време?
И тук опираме до поредица от въпроси - струва ли си това "губене на време"? От гледна точка на оставащия - може би, от гледна точка на заминаващия нещата са малко по-комплексни. Той готов ли е да се обвърже, съответно да се откаже от всички възможни запознанства в по-дълбок смисъл? Не е ли малко глупаво да вярваш, че едно момиче е по-добре пасващата ти половинка от всички други момичета, с които още дори не си се запознал? Хм...

Връзката от разстояние може дори да е изпитание за двойка, която е от известно време заедно. Всеки от партньорите има възможност да провери дали това е неговият човек или не, дали като се сблъска с различни манталитети няма някой, който да го допълва по по-пълноценен начин. Защото ако се втурне в новата обстановка като обвързан и накрая нещата не проработят, какво? Всички изпуснати възможности и познанства отиват на кино и се почва отначало. За някои това не е проблем, разбира се. За други е губене на време, което налага нуждата от "започване отначало". Ситуацията е подобна на развод за по-възрастен човек - 30-35-40.

Отнесох се и не получи много отговори, а повече въпроси сякаш. Не знам дали бях полезна, надявам се.