Табекс изобщо не помага, пак ми се пуши постоянно, просто с воля се спирам.
Днес, уж за последно, изпуших последната си цигара преди 3 часа. и сега не спирам да мисля за това, не, че ми се пуши толкова, просто ме побърква мисълта, че никога повече няма да мога да се насладя на дебела тежка цигара след като съм се наял като свиня или като съм пиян.
Просто ме кефи.
Също така имам чувството, че цигарите допринасят за по-пълноценното и щастливо изживяване на хубавите мигове. И намалява травмиращите такива.
Всичко това са просто тъпи илюзии, които мозъка ми е създал, знам. Искам да спра, но мисълта, че никога повече не мога да си дръпна дори веднъж (защото в действителност никога няма да ги спра ако не направя това) ме побърква. Не знам какъв беше тоя зор да пропуша в 9ти клас ...
ПИшете им мотивиращи неща..