Има един особен момент, в който филмът си е филм, а реалните събития-други, добре че поне знаеш за другите, че ако не тва, то ще е чистачка, продавачка, но как си способна да защитаваш тезата, да продадеш себе си за пари, за да се изхраниш. Кво правим ако милионерът не дойде. Ами ако имаме способностите да развием разни знания и да си намерим що-годе доходоносна професия, в каква позиция си готова да защитаваш проституцията, като едно от единствените неща, които ти подсигурява прехраната. В такъв случай е просто мързел, а не неможене. Най-мразя да ми давате примери за (ейвърейдж в повечето случаи) филми.