Как да открием смисъла на живота?

[npp]

в краят на вечността душите падат от Раят на вечният живот, а в началото на следващата вечност истинският Бог започва мисия(-та) по тяхното връщане обратно в него - именно тук се корени смисъла на живота "под слънцето", а най-големият принос е участието в Божията Мисия по всеобщо спасение

"Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа(сиреч, с истинският Господ Исус Христос)" Еклесиаст 4: 15,

"Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец." Йоан 12: 49-50

[defender]

а в началото на следващата вечност

"Свидетел", няма следващи вечности бре!

[npp]

"Свидетел", няма следващи вечности бре!

ако нямаше, как тогава от началото на настоящата вечност има не повече от 5-6 хилядолетия?!, какво е било преди началото на настоящата вечност?!, нима не е имало предишна вечност?!

вечността, за която се говори и в библейските писания е хем периодична, хем безкрайна, понеже е период/цикъл с начало и край, след всеки край следва ново начало, както часовниковите стрелки могат да се въртят около циферблата на часовника безброй много пъти преминавайки през 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, и 12 отново и отново до безкрай, така и вечността е цикъл, който се върти безспирно подобно на колело, тя е като запис на един и същ(-и) филм, който се възпроизвежда отново и отново в режим повторение, понеже всички събития от началото до краят на вечността се повтарят едно към едно с абсолютна точност във всяка следваща вечност с единствената разлика, че ролите на душите се сменят с една стъпка напред за всяка поредна вечност, така щото всеки един ще бъде всеки друг, което ще стане последователно, всяка душа ще се въплъти във всяка една идентичност, тъй като всяка душа получава уникална/неповторима идентичност в рамките на вечността, като тя се сменя/е различна за всяка поредна вечност, всеки един ще бъде всеки друг и ще има абсолютно същата съдба, която другият е имал, т.е. ще изглежда по същият начин като другият, ще се облича със същото облекло като него, и ще преживее абсолютно същите неща, които той е преживял

"Аз съм Алфа и Омега, началото и краят(т.е. началото и краят на вечността)." Откровение 21: 6,

"Каквото е станало(сиреч, в настоящата вечност), това е, което ще стане(сиреч, във всяка следваща вечност); И каквото е било извършено(сиреч, в настоящата вечност), това е, което ще се извърши(сиреч, във всяка следваща вечност); И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете(т.е. във вечностите), които са били преди нас(сиреч, преди настоящата вечност с настоящите роли на душите). Не се помнят предишните поколения(сиреч, не се помнят кои са били ролите на душите във всяка една от миналите вечности и какво се е случило с тях); Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир(сиреч, така и няма да се помнят кои са били ролите на душите от всяка една следваща вечност в по-следващите и какво се е случвало с тях)." Еклесиаст 1: 9-11,

"звезда от звезда се различава по блясъка." 1 Коринтяни 15: 41

ето защо Господ Исус Христос е казал:

"Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери..... И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците." Матей 7: 1-12

каквото правиш на другите в настоящата вечност, това ще ти правят и те в следващите вечности, защото всичко ще се повтори едно към едно, обаче ти ще бъдеш на мястото/в ролята на всеки един от тях макар и това да е възможно да стане последователно, но не и едновременно, обаче ще бъде неизбежно, но добрата новина е, че човек има власт над съдбата си, тъй като може да се старае да не причинява зло другиму

"Светлината" и "тъмнината" са двете безкрайно-съществуващи природи на божественото, като те са две отделни същества, които винаги се противят едно на друго, истинският Бог Отец е само "Светлина" и в Него няма никаква "тъмнина"(1 Йоаново 1:5), докато лукавият е "тъмнина"

живота на Бог Отец също си има цикъл, не че Той умира, но преминава по неволя през преход на регресия до Неговата форма на семе в краят на вечността и след това отново изниква до зрялата Си форма в началото на следващата вечност, като всичко се случва винаги по един и същ(-и) начин, точно както математическата прогресия едно по две винаги дава един и същ(-и) резултат: 1*2=4, 4*2=8, 8*2=16, 16*2=32, 32*2=64, 64*2=128, 128*2=256, 256*2=512, 512*2=1024, 1024*2=2048, и т.н. - колкото и пъти да се пресмята това, резултата винаги е един и същ(-и): 1, 2, 4, 8, 16, 32, 64, 128, 256, 512, 1024, 2048, и т.н. - подобно на клетъчното делене, така и Бог винаги изниква по един и същ(-и) начин, поради което и вечността винаги е една и съща с една и съща последователност от едни и същи събития, като само идентичностите/ролите на душите се сменят с една стъпка напред за всяка поредна вечност - това учение се нарича "учението за вечният съд"(Евреи 6:2)

"В началото бе Словото(т.е. в началото на вечността имаше едно семе); и Словото беше у Бога(т.е. и това семе бе самият Бог, Който растеше); и Словото бе Бог(т.е. докато накрая То порасна до своята напълно зряла форма и се оказа че е възможно най-Славното същество на вселената - а именно Бог). То в начало беше у Бога(т.е. това е което се случва в началото на вечността, така се оказва че именно истинският Бог е първоизточникът на съвършената Истина/Правда). Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана." Йоан 1: 1-5,

"При това каза: На какво да оприличим Божието царство(т.е. произходът на Бог)? или с каква притча да го представим? То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята(сиреч, което когато се намира в самото начало на вечността), е по-малко от всичките семена, които са на земята(сиреч, е по-малко от всички възможни същества на вселената); но когато се посее(т.е. но когато започне да никне), расте, и става по-голямо от всичките злакове(сиреч, и става по-голямо от всички възможни същества на вселената), и пуска големи клони(сиреч, и от Него произлизат небе и земя, и въобще цяло творение), така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици(сиреч, така щото в Него се намира подслон за хиляди Св. Ангели)." Марк 4: 30-32,

"Аз съм Алфа и Омега(т.е. Аз съм Истината и Правдата), първият(т.е. първият, който се ражда) и последният(т.е. и последният, който си отива), началото и краят(т.е. началото и краят на всяка вечност)." Откровение 22:13

вечността не може да бъде абсолютно безкрайна, понеже вариациите на доброто се изчерпват, поради което Бог претърпява нещо като полу-смърт и така цялото вселенско творение рухва - понеже именно Той е единственият, Който го държи/крепи, а вследствие на това душите падат в "тъмнината"

"Как си паднал от небето, ти Деннице(т.е. как си паднала от Небето, ти душа), сине на зората! Как си отсечен до земята(сиреч, как си паднала в "тъмнината"), ти, който поваляше народите(т.е. ти, която имаше Любовта с всички останали души);" Исая 14: 12

това се случва в краят на всяка вечност, а в началото на всяка следваща, истинският Бог отново сътворява всичко за шест дена и започва да връща душите обратно в раят на вечният живот, като "тъмнината" получава само не повече от около 5-6 хилядолетия възможност да царува над света, след което Бог затваря и заключва нейното явление до краят на вечността