Среднощно
Не зная колко дълго помнят устните.
Къде живеят вчерашните думи?
Очите са подвластни на сезоните.
Понякога вали, понякога не чуват.

Но помнят. Всичко помнят пръстите.
Не се лекува никоя далечност.
От много сняг изчезват стъпките.
От много нежност се топят ръцете.

Светулките си носят лято в пазвите.
Човеците си трупаме дъждовност.
Човеците докрай си носим бездните.
И пак грешим. И пак не сме готови.

Понякога не мога да открия думите.
И затова не се сбогувам.
Понякога са ми от вятър устните.
Тогава те целувам.