
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Просяците
Никъде не става въпрос за уважение. Темата я публикувах за онова момиче, но се отнесох. Никъде не съм казала, че трябва да уважаваме тези, които се подиграват с нашите борци за свобода. Точно това исках да кажа. Да не слагаме всички под общ знаменател? Все едно да кажат: „българите са тъпи хора“. Но защо? Защо всички трябва да сме изкарвани тъпи, само защото един се е изложил?
Има добри цигани. Не тези, които ровят в боклуците и крадат, а тези, които водят нормален живот в селата, например. И това, че са „толкова добри“, означава ли, че не са цигани и не трябва да ги наричам така? Аз може да съм по-добра от Пенка, това означава ли, че не съм българка?
И защо да не ти пука за тях? За другите, за хората изобщо? Ти ми даваш няколко примера с тези, които се подиграват на портретите на Васил Левски и Христо Ботев. Та това са само 5-10 човека, защо трябва да мислим за всички други като гадове и нечовеци?
Впрочем наистина се отнесохме, темата беше за просяците.
Нали знаеш, че за тях думата циганин е обидна? Познавам много роми /да-роми/, които си работят, изкарват си парите с пот на челото и в същото време...крадат. Не само крадат, а и имат наглостта да продават откраднатото от теб на теб. Няма такава сган като тях.
По темата: Около 90% от тези просяци, които виждаш на улицата са шанаджии. Живея на морето в град, в който през зимните месеци няма почти никакви хора по улиците, а през лятото не можеш да се разминеш от хора. Познай от три пъти кога се появяват тези просяци на улицата. През лятото.
Преди няколко години /може би около 2-3/ близо до нас имаше една жена, която беше бездомна. Спеше в парка до нас. След като ни засичаше неколкократно да минаваме през въпросния парк, един ден тя ни спря и ни помоли за нещо. Не, това нещо не бяха пари. Тя поиска от майка ми остатъка от пицата, която тя държеше в ръка и мрънкаше, че не може да дояде. Жената беше гладна. От този ден нататък всеки ден и оставях по нещичко да си хапне. Тя не искаше повече и беше истински благодарна за това, което ѝ давах. Един ден не я намерих на обичайното място. Една от метачките ми каза, че жената е починала. Стана ми мъчно за нея.
Както и да е. Малко се отплеснах. Мисълта ми беше, че тези-истински нуждаещите се рядко биха поискали пари. Както казаха по-нагоре ако няма такива, които да им дават пари, няма да има и просяци.