Как да открием смисъла на живота?

[npp]

защо религия?!, защо не просто правилна вяра в истинският Господ Бог?!, понеже духовното беззаконие бе първородният грях, което е и същинският грях, ето защо и правилната вяра е нужна, най-малкото за да се доведе целият свят на човешката(666) религия/духовност до покаяние от духовното беззаконие, понеже именно то е причината за всички злини на света

"както чрез един човек(сиреч, чрез поколението на духовните беззаконници) грехът(т.е. дявола и системата на духовното беззаконие) влезе(т.е. се прояви) в света, и чрез греха смъртта(т.е. влошаването), и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха(т.е. и така влошаването засегна много човеци, някои от тях - служители на грехът, други - негови жертви), - (защото и преди закона(т.е. и преди възникването на човешката религия) грехът беше в света(т.е. "тъмнината" беше във вселената), грях, обаче, не се вменява, когато няма закон(т.е. (там) където няма духовно беззаконие); при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама(сиреч, дори и над човеци, които не вършиха духовно беззаконие), който е образ на Бъдещия(т.е. който бе създаден като потребител според образа на истинският Господ); но дарбата(сиреч, правилната вяра) не е такава каквото бе прегрешението(сиреч, каквато бе човешката религия/духовност); защото, ако поради прегрешението на единия измряха(т.е. погинаха) мнозината, то Божията благодат(т.е. то изкуплението, което идва от истинският Бог) и дарбата(т.е. и правилната вяра) чрез благодатта(т.е. чрез правдата) на един човек(сиреч, на Господът, който се роди в тяло подобно на човешкото), Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; нито е дарбата(т.е. нито е правилната вяра), каквато бе съдбата(т.е. каквато бе злочестата съдба), чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях(т.е. от духовното беззаконие) за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание(т.е. за покаяние); защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един(сиреч, чрез поколението на духовните беззаконници), то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), - и тъй, както чрез едно прегрешение(сиреч, чрез духовното беззаконие) дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело(сиреч, чрез правилната вяра) дойде на всичките човеци оправданието(сиреч, идва покаяние за всички човеци), което докарва живот. Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни. А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта(т.е. влошаването), така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ." Римляни 5: 12-21

[Otis_Driftwood]

защо религия?!, защо не просто правилна вяра в истинският Господ Бог?!,

Защото всяка религия претендира, че е правилна вяра в истинския Господ Бог.Ти претендираш че следваш правилната вяра, и мюсюлманите се зоват ПРАВОверни, а виж дори и по тукашните земи християните се зоват ПРАВОславни. Само че пилешкият ти мозък така и не можа да проумее, че това са все проявления на един и същ процес, изцяло човешки при това ... А ти се пънеш, и защитаваш идеологии под претекст, че били "правилна вяра", и си вярваш .... и по-лошото - не си единствения. А в религиите толкова прозира човешкото, нуждата на малки хора от концепции и идоли. И в твоята религия прозираш самия ти. Въпросът е дали можеш да обърнеш взора навътре и да припознаеш себе си в нея? Едва когато познаеш себе си в цялата игра на богове и правилни вярвания, тогава ще разбереш колко несъстоятелни и примитивни са те. Но така или иначе за това се иска една вътрешна преоценка и себеосъзнаване, а за това явно още не е дошло време.

[npp]

Защото всяка религия претендира, че е правилна вяра в истинския Господ Бог.Ти претендираш че следваш правилната вяра, и мюсюлманите се зоват ПРАВОверни, а виж дори и по тукашните земи християните се зоват ПРАВОславни. Само че пилешкият ти мозък така и не можа да проумее, че това са все проявления на един и същ процес, изцяло човешки при това ... А ти се пънеш, и защитаваш идеологии под претекст, че били "правилна вяра", и си вярваш .... и по-лошото - не си единствения. А в религиите толкова прозира човешкото, нуждата на малки хора от концепции и идоли. И в твоята религия прозираш самия ти. Въпросът е дали можеш да обърнеш взора навътре и да припознаеш себе си в нея? Едва когато познаеш себе си в цялата игра на богове и правилни вярвания, тогава ще разбереш колко несъстоятелни и примитивни са те. Но така или иначе за това се иска една вътрешна преоценка и себеосъзнаване, а за това явно още не е дошло време.

едно е да хулиш вярата дори и когато тя е съвсем правилна, а съвсем друго нещо е да упражняваш правилна вяра в Онзи, Който наистина е истинският Бог, или това е все едно да влезеш в хирургията на някоя болница и без въобще да разбираш от медицина да почнеш да критикуваш всяко действие на хирурзите там, докато съвсем друго е да учиш медицина и да бъдеш компетентен в тази област, така и е с вярата, или я упражняваш правилно и си компетентен поне до някаква степен в тази област, или не я упражняваш правилно и не си компетентен относно вярата, така както едно е да си хирург и да си провеждал успешно хирургически операции, докато съвсем друго е да не си извършвал успешно хирургически интервенции и да не си завършил успешно медицина, а вярата е най-вече проява на съвършена любов към всички човеци, което в библейските писания най-малкото се нарича "правда", понеже и е свързано с осигуряване на пълно спасение на всички хора, чрез изгонване на злите духове от засегнатите/обладаните, изцеляване на болните, възкресяване на мъртвите, и свидетелствуване на Доброто Слово, като всичко това е възможно единствено чрез вяра в истинският Господ Бог, понеже вярата е най-малкото верността към доброто, което най-малкото значи и отречение от злото, защото не жертвите, които не са извършители на злодеяние, но причинителите на зло другиму са посочвани за грешни в Писанието, няма как лаика в дадена област да научи специалиста в същата област как стоят нещата там, нито пък такъв лаик може да научи който и да е друг да разбира нещата от онази област, а правилната вяра не е нищо мъчно, но е въпрос на достатъчно желание и работливост за търсене на Онзи, Който наистина е истинският Бог основано на добри намерения, тъй като Той е системният Администратор на вселената, докато любовта към човеците е основната причина за съществуването и основният мотив за упражняването на вярата, защото ако нямаше грях, тогава нямаше и да има човеци под греха, а така (и) никой от хората нямаше да погине, и нямаше да има нужда от такава вяра, но понеже от седмият ден досега истинският Бог се намираше в състояние на полусън-полубудност и затова и имаше погибел за определени човеци, защото докато бе в това състояние Той се оказа в непълна състоятелност да се погрижи за всички и поради това имаше нужда от човеци, които да го събудят за да спаси погиващите/погиналите, и така, всеки, който се отрича от всичко, което му пречи да работи за всеобщото спасение в истинският Господ Бог, успява да намери тесният път, който води в спасение, но всеки, който упражнява вярата не заради всеобщото спасение в истинският Господ Бог, лесно може да се окаже че върви в направлението на широкият път, който води в погибел, ето защо вярата е въпрос на проява на съвършена любов към човеците, затова и е писано че "Бог е любов", иначе не би имало смисъл от такава вяра, понеже истинската любов кара човек да търси/призовава Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог за пълно спасение на погиващите/погиналите хора, иначе ако не ги обича (толкова много), не би се (по-)молил (така усърдно) за това

"И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба..... И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!... Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба... И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша(т.е. че послуша молитвата ми за възкресение(-то) на Лазар)... Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде." Йоан 11: 17-44,

"И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост](т.е. освен с добра молитва и загриженост за спасение(-то) в истинският Господ Бог)." Марк 9: 29,

"Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си(сиреч, от Любовта Си). И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден(т.е. когато имаме Любов за спасението на всички човеци дори и в най-критичен моменти), защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх(т.е. в Любовта няма страх от това да се работи за спасението на всички човеци), но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание(т.е. неспасение/погибел), и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." 1 Йоаново 4: 7-21