- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Мисля...
че имам сериозен проблем с храната. Напоследък изпитвам постоянна ситост, макар да не съм яла почти нищо цял ден. Някак си ми е много...тегаво, сякаш ще повърна всеки момент. Нямам никакво желание да ям. Не знам на какво може да се дължи това. Намирам се в много странен период и не искам да ставам анорексичка, нооо не ми се яде абсолютно всичко. Някой да ми даде съвет как да го превъзмогна и някой бил ли е в подобно положение?
И аз бях така, дори не се и откри какво ми имаше, но почнах да ям постоянно любимите ми плодове по много,пиех много мултивитамини сокове и доста ядки.. Не се наяждах, но се ободрявах и ми изчезваше гадното чувство.Пробвай!
Ох, миличкото то. Ако сама не си помогнеш мислено, няма как някой да те побутне. Използвай убеждението, че си гладна, има голяма сила понякога. Опитвай се да хапваш по малко, но от любимите си храни и по три пъти на ден.
Имам в предвид, че ако не друго, то поне няма да седиш гладна. Разбирам добре какво е да си уплашен, винаги можеш да споделиш с някого от приятелите си поне. Знаеш, че аз съм на среща, ако не да ти помогна, то поне да те изслушам.
Последно редактирано от tori : 11-16-2013 на 07:50
Благодаря ти Тори!
просто ме е страх да не стана твърде пък слаба
лесно е да се каже яж повече, но на практика...
не чувствам никакъв глад
може би е от умората
При мен дори се появява гадене, ако въпреки че не ми се яде като при теб, опитам да ям нещо. Просто пий повече течности и почакай ден, два, може да е просто период, но не изключвай яденето на поне една филийка на ден.
Знам, че не е лесно за извършване. Даже напротив, трябваха ми месеци, за да успея да се преборя с причината да спра да приемам храна. Обаче успях. И успях сама - без психолози, диетолози и други такива. Да, тялото ми не беше чак толкова зле, все още имаше начин да се оправя. И не го изпуснах. Не си позволих да продължавам с пропускането на храна. Започнах да се убеждавам, че не правя добре и трябва да хапвам поне по малко. После започнах да се чувствам все по-добре, имах енергия за живот. Външните щети още не са напълно поправени, все още вдигам килограми. Май е неуспешно, но поне ям и имам енергия.
Най-важното, за да се оправиш, е да не си позволяваш да мислиш за глупости. Спираш да броиш килограмите и да се страхуваш. Вземаш се в ръце и макар да не искаш, да ти е трудно, да се отвращаваш, просто хапваш. По малко, никой не казва да се тъпчеш. Помисли си за любимата си храна, за това как не си струва да я отказваш, за това какво би станало ако продължиш. Възможно е да се уплашиш от това последното, но то действа отрезвително.
аз се харесвам принципно...
проблема е в това, че апетитът ми внезапно изчезна и понякога усещам някакво чувство на...гадене
нали знаеш, че в Кофата не говоря сериозно...
Тори, благодаря ти
само човек, който го е изпитвал може да разбере за какво говоря
За възвръщане на апетита яж каквото обичаш.. предполагам пица и пържени картофи няма да върнеш.
Иначе физическа активност, секс, бирена мая, рибено масло.
По принцип тялото привиква към малкото ядене и не се усеща глад, просто се храни или спортувай, че да ти дойде апетитът.
Хапвай си от любимите храни, повече плодове и зеленчуци. Спокойно ще се оправиш и на мен ми се е случвало![]()
Започни да се занимаваш с някакъв спорт, така ще изразходваш повече енергия.
Защо имаш двама педераси на аватара (или едното е момиче, не мога да различа)
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Да, вярно - как си? Вече имаш ли апетит? Хапваш ли си?
До сега и говорих с едни приятелка на тая тема.
абе апетит е силно казано, но поне не се налага, когато трябва да ям да ми е много тегаво и гадно
предполагам, че този период се дължеше на това, че почти не се задържах вкъщи и ми беше много натоварено и изморително
откакто се разболях и си починах добре вкъщи, се чувствам доста по-добре
та..цаката е в почивката![]()