Такааам

[SHPAIdURmeN]

Много интересна тема, която би трябвало да се коментира от доста гледни точки и най-накрая да съединят всички коментари в едно.

Аз ще коментирам не от много религиозна страна :
Та по темата. Ще дам простичък отговор, щом съществува ляво означава, че трябва да има и дясно, нали така ? . Още един пример : Когато има светлина всеки даже и не се замисля и веднага би могъл да кажe, че ще има и тъмнина, дори да разсъждаваш в буквалният или преносният смисъл. Ето защо има добро и зло. Това всъщност е хармониятa. Балансът между двата свята на доброто и злото, когато се поддържа даденият баланс се нарича хармония. Затова и съществува Бог и Дявол. За атеиста има добро и зло, за християнинът (и религии базиращи се на хр.) има Бог(доброто) и Дяволът (злото).

Ироничното е че и двете страни ако ги разглеждаме (малко смешно звучи), като животни те оцеляват. Дяволът се храни със лошото, тъмнината,злината, бруталността и злото, а Богът със добрината, светлината, разбирателството и др.

И то малко или много к'во се оказва, че няма ни добро ни зло е тогава пък навлиза хармонията (златната среда)

[Otis_Driftwood]

Много интересна тема, която би трябвало да се коментира от доста гледни точки и най-накрая да съединят всички коментари в едно.

Аз ще коментирам не от много религиозна страна :
Та по темата. Ще дам простичък отговор, щом съществува ляво означава, че трябва да има и дясно, нали така ? . Още един пример : Когато има светлина всеки даже и не се замисля и веднага би могъл да кажe, че ще има и тъмнина, дори да разсъждаваш в буквалният или преносният смисъл.

Няма такова нещо като тъмнина, тъмнината е просто липса на светлина...По същия начин със звука и тишината, тишината е липса на звуци. Но липсата на дясно не е ляво.... А дали липсата на добро е зло, или доброто е липса на зло? При всички случаи, аналогията ти с дясно и ляво, тъмнина и светлина, Добро и Зло, е неправилна. Най-вече защото понятията светлина и тъмнина, или звук и тишина, имат реално проявление във целия материален свят (оттам и в човешкия). Докато понятията добро и зло са човешки абстрактни категории, които съвсем закономерно се изменят в хода на историята, и по този начин губят своята абсолютност. Единственото абсолютно при тях е, че винаги съществуват като величина във всяка културна епоха. Е, вярно че във всяка култура, която има свои разбирания за добро и зло, тези две категории не се оспорват и по този начин стават абсолютни. Тези които оспорват текущите разбирания за добро и зло винаги се обявяват за еретици, богохулници, неморални, зли и т.н...
Както и да е, исках да направя разлика между природни абсолютни категории и човешки категории. Общото и в двата случая е диалектическата връзка, характерна за всяка група понятия с твърде общ характер(но не абсолютен, както примерно Вселена или Бог). Но приликата между двете в никакъв случай не значи, че доброто и злото съществуват като обективни закономерности в природата и реалността. Те съществуват в социалната реалност, която е отражение на средно статистическа стойност на вътрешната реалност на всеки един индивид, но извън индивида не съществуват. Така на баланса между добро и зло не може да се придаде абсолютен характер.

ПП: А ако хармонията се състои от добро и зло, тогава от какво се състои дисхармонията ... ?

[SHPAIdURmeN]

ПП: А ако хармонията се състои от добро и зло, тогава от какво се състои дисхармонията ... ?

Оф, подяволите... Съгласен съм със твоят коментар (големият), но четете малко по внимателно и с по дълбока мисъл. Все пак това бяха примери, а относно за хармонията съм написал, че е златната среда м/д доброто и злото, а не че се състои от тях.