- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Любовна дилема..
Сонатата донякъде е прав, ама всичко това е неизбежно. Като обикнеш някоя и почнете да имате пълноценни отношения всичко е по-хубаво. А всеки подсъзнателно се стреми към това. Другото са моментни залъгалки и празен секс. Само дето едно неблагоприятно развитие и край на тея отношения може да ти ебе майката на психиката за месеци напред.
Това изобщо не е сигурно.![]()
Welcome to the Jungle...
Бъхтиш се за една връзка, градиш я адски много време и влагаш толкова много от себе си и после всичко като свърши се чувстваш толкова преебан, че не е истина. Така че по-добре без връзка, от колкото да преминавам през всичко това отновоПък и ако обичаш девойчето - това е още по-зле...
Няма как да ти е кеф след края на сериозна връзка, в която си обичал и / или продължаваш да обичаш. Точно това е хубавото обаче - че с читав човек и няколко компромиса е възможно да стане що-годе читава връзка. По дяволите, колко компромиси и лишения е имало... Вместо да съм с приятелите и да пия примерно, съм била с него и съм вила от болка след поредния скандал ама не съм се отказала. Не съм, щото виждам, че си струва. Имаме толкова прекрасни спомени също... Елхата, подаръците, плажовете лятото, хилядите снимки, смеха през сълзи, общите приятели... И той колко е давал от себе си. Толкова безсънни нощи, "пропилени" в разговори с мен, сълзи, ревност, потъпкана гордост... Идеята ми е, че ако човека си струва, си плащате заедно за всяка грешка, но накрая всичко бива забравено. И знам, че всички лишения си струват само като ми се появи на вратата, замръзнал, мокър и заринат със задачи, но щастлив. Като кученцата.
Искам да кажа - струва си поне да опиташ веднъж. Не казвам, че е лесно и няма белези и рани, а само, че понякога си струва да захвърлиш всичко само за един човек.