През целият ми живот с това съм се занимавала - единият с приятелка, другата не е сигурна пада ли си по момичета, третият не знае к'во иска, няква путка почва да играе игрички и т.н...Дръпвам се, имам си и самочувствие, и самоуважение, и ухажори, и всичко, все пак...
Минава известно време - засичат ни се пътищата отново, проблема е извън картинката...И привличането липсва. Аз не го усещам веднага...Осъзавам го, когато нещата за които съм мечтала се сбъдват...А аз не усещам нищо. Или когато нещата, които са ме подлудявали вече не ми действат...
И к'во става? Инат, та инат...Да си докажа, че мога да имам този или тази...

Е, най-готин пример. Преди време - един младеж (старичък, хаха) го желая, та се пръскам от 5 години някъде. (Да сме се виждали по 1-2 пъти годишно, де. А аз междувременно си живея супер, ест.) Знае го, ама се дърпа, защото налазвам яко и сериозно. Оправдания защо не става - милион и един. Хубаво, де - нашият в един момент решава, че е абсурдно да се искаме толкова, но нищо да не правим. Излизаме, говорим си, налазваме се, ще ме води при майка си на вечеря, ще разиграваме Кама Сутра от-до...И аз осъзнавам, че не мога да го понасям - бях се вързала, защото си бях втълпила, че нещо трябва да стане. Преди пет години бях готова всичко да заеба и да му се хвърля в обятията, но сега...Не. Яд ме е че го намразих толкова...И то не, защото ме е рязал. По-добре да бях заебала на време и да си бяхме останали приятели. Просто няма такъв филм да се проточват нещата.

Или всичко става тук и сега или нищо не става. Тръпката е като билетче за кино - ходиш на прожекцията за която е то и се кефиш, без значение хепи ли е енда или отиваш два месеца по-късно и се чудиш защо нищо не се получава, и 'що аджеба не можеш да гледаш филма, който искаш. Край.