В традиционните общества уговореният от родителите брак е бил правило и се е основавал на съображения, свързани със семейството, статуса, здравето и прочее. Бракът е бил по-скоро съюз на цели фамилии, отколкото на отделни личности. Служел е за запазване на рода и на семейното имущество, както и за социализиране на децата в полагащото им се място в обществената йерархия. Никое традиционно общество не е разглеждало спонтанно възникналата любов между двама души като приемлива основа за трайни отношения между мъжа и жената.
Нещо повече, никое ранно общество не се е опитало, а още по-малко успяло, да свърже романтичната любов, секса и брака в една институция.
Гръцката култура е свързвала секса и брака, но е запазвала романтичната любов за отношенията между мъже и младежи.
При куртоазната любов през XII в., от която водят началото си нашите романтични представи, любовта между мъжа и жената е била формално отделена от брака.
Едва през XIX в. викторианците формулирали понятието за брак, основано на романтични идеали. Сексът обаче оставал изключен: жената била смятана за болна, ако изпитвала желание или наслада от него. Сексуалното удоволствие било отредено на публичните домове.
Концепцията, че любов, секс и брак трябва да бъдат въплътени в един и същи човек, е сравнително нова. Ние сме първите, които се стремят да свържат романтичната любов, сексуалната страст и моногамния брачен съюз в един-единствен договор. Според Маргарет Мийд6 това е една от най-трудните форми на брак, създадени от човешката раса.
//Кажете ми да спра, ако не щете да четете
