Цитирай Първоначално написано от Ivaaaaa Виж мнението
Пантерке, клиширано звучи (мразя клишета), но изневярата си е изневяра
това, че той е изневерил определено е знак за проблем в отношенията, които в последствие някак са се изгладили (лично аз не познавам такива случаи)
кофти би било да разбереш, че си бил лъган цял живот
ти какво би прочела да знаеш, че си осиновена, или да живееш в заблуда?
Айде втората.

Изневярата невинаги е сигнал за проблем в отношенията. Често! Но не винаги. И особено рядко явление от мъжка страна. Много жалко, ако мислите така. "Лъган цял живот" - въй, че мелодрама. За какво би била лъгана? Че е спал със секретарката, но в същото време продължава да помни рождения ти ден, любимият ти шоколад, датата на цикъла ти, продължава да не яде чушки и да си хвърля чорапите на пода. Всичко е същото, всичко е реално.

Като по-малка си мислех, че съм осиновена, щото си създавах сама драма и си мислех, че би било яко Вярвах, че имам и някъде изгубен по-голям брат, ама това не е важно :д
Ако го разбера сега, ще попитам защо не са ми казали по-рано. Зная какъв би бил отговора и зная, че ще цупя два дена, че не съм го разбрала по-рано. Животът ми няма да е бил заблуда или лъжа. Баща ми ще е същият човек. Майка ми ще е същата. Те ще са хората, направили всичко за мен, които няма да са ме делили от сестра ми на принципа на осиновено-родно дете. Няма да са тия, които ми прощават всичко, щото съм осиновена, етц. Лирическо отклонение - една позната като разбра на около 16, че е осиновена, реши да прави техните луди калинки, защото ги заплашваше при всяка караница, че ако не й дават да прави нещо, ще си тръгне. В момента е на 20 и... да кажем, че й се носи славата.
Осиновяването като действие или скриването на този факт е нямал последствия.

Впрочем... примерът ти далеч не е добър. Има съществена разлика при мотивите за скриването на факта.