За изневярата...

[xXxPETYAxXx]

ами всъщност въпроса беше, че не искаш да оставяш децата си без баща
дали раздялата ще е от неразбирателство или изневяра, все тая, пак може да си нещастен от раздялата с единия родител

Не бих искала да ги оставям без баща, ако все пак се разбираме, но ако са всекидневни скандали и децата са потърпевши по-добре да израснат с един родител, в противен случай пак ще намразят поне единия родител.
Не знам, може би защото не си представям да бях живяла с разведено семейство. Но със сигурност, ако бяхте израснали в други обстоятелства щеше да има нещо по-различно в мисленето ви. Няма как да знаем какви точно щяха да са разликите, но според мен взаимоотношенията между родителите са много важни и изграждат поведението на хората във връзките след време. Но много зависи и в каква възраст е било детето, когато родителите са се разделили, доколкото знам най-лошо е, ако е в пубертета. Ако е по-малко няма големи "последствия".

[Violenza]

Но със сигурност, ако бяхте израснали в други обстоятелства щеше да има нещо по-различно в мисленето ви. Няма как да знаем какви точно щяха да са разликите, но според мен взаимоотношенията между родителите са много важни и изграждат поведението на хората във връзките след време.

Мда. Разводът на нашите ме е научил да търся собственото си щастие, а не да се примирявам с "прилично поведение, ама чукащ друга".

[Ivaaaaa]

Не бих искала да ги оставям без баща, ако все пак се разбираме, но ако са всекидневни скандали и децата са потърпевши по-добре да израснат с един родител, в противен случай пак ще намразят поне единия родител.
Не знам, може би защото не си представям да бях живяла с разведено семейство. Но със сигурност, ако бяхте израснали в други обстоятелства щеше да има нещо по-различно в мисленето ви. Няма как да знаем какви точно щяха да са разликите, но според мен взаимоотношенията между родителите са много важни и изграждат поведението на хората във връзките след време. Но много зависи и в каква възраст е било детето, когато родителите са се разделили, доколкото знам най-лошо е, ако е в пубертета. Ако е по-малко няма големи "последствия".

а мислиш ли, че даваш добър пример на децата си, като потъпкваш достойнството си?
и за какво разбиране между родителите говорим, като единият се е отбил встрани?
щом е почувствал нужда да бъде с някой друг, не значи ли това, че ти не си всичко, от което се нуждае?
как би посъветвала дъщеря си един ден, ако разбереш, че е била мамена от зет ти?

[xXxPETYAxXx]

а мислиш ли, че даваш добър пример на децата си, като потъпкваш достойнството си?
и за какво разбиране между родителите говорим, като единият се е отбил встрани?
щом е почувствал нужда да бъде с някой друг, не значи ли това, че ти не си всичко, от което се нуждае?
как би посъветвала дъщеря си един ден, ако разбереш, че е била мамена от зет ти?

Защо ми се налага да пиша едно и също повече от веднъж...
Децата не трябва да разбират, в никакъв случай. Това, да знам, че някой си ми е изневерил не значи, че не мога да общувам човешки с него и да има разбирателство помежду ни. Няма да съм всичко от което се нуждае - това по-назад също го обясних мисля - не ми изглежда толкова невероятно, след 15 години прекарани с един човек да се нуждаеш от малко разнообразие.
Какво бих посъветвала дъщеря си - да направи каквото смята за по-добро за нея. Няма да я карам да постъпва както бих постъпила аз, всеки си решава.