Чуваме се:
-К'во пра'иш, имаш ли време?
-Да, имам. Към колко часа?
-Еди-колко-си добре ли е?
-Ай, ш' ти звънна като съм долу.
-Ок.
(В по-сух вариант т'ва е уговорката).
Понякога си говорим, понякога не. Зависи от зора. Има дни, в който просто е от вратата за краката, а има и такива, в които ще си говорим с часове преди и/или след. Не се познаваме особено детайлно, но от твърде много време го практикуваме т'ва. Има някаква... привързаност, не знам как да го кажа. Не сме влюбени ала-бала, но си говорим, понякога има загриженост, понякога се притесняваме за разни неща и си споделяме. Ама гледаме да е рядко, 'щото иначе се наакват нещата.
За правилата, аз си имам правила, но те са си мои. Не приемам вкъщи и никога не преспивам! Не питам какво прави когато не се виждаме, нито коя друга. Единствените въпроси, които задавам са "Свободен ли си?" и "Бързаме ли?"
Разбира се, че понякога ми накривява като е зает, но т'ва си е за мен си само. Той си има живот също и ня'а как да ми е на повикване. Колкото и да ми се иска.
Последно редактирано от babity : 01-10-2014 на 15:36