- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Обшуването с връстниците, най-големият ми проблем
Здравейте!
Ще ви споделя нещо, което ме притеснява, надявам се да ми помогнете.
Проблемът е следният. Вече съм 10 клас. Преди 8 клас се помня като едно общително момче, което винаги си е търсело компания и се е бутало да бъде между хора, занимавал съм се с куп дейности, за да мога да общувам с колкото се може повече, дори постоянно добавях непознати във фейсбук (преди това и имулс), за да се запознавам.
Сега... сега няма и следа от това момче, вече съм срамежлив, притеснителен и не излизам често от нас, денят ми минава пред компютъра. Не искам да е така! Но проблемът е, че вече срещам трудности в общуването. Даже гледам да го избягвам, въпреки че, знам, че не трябва. Но така ми е по-удобно. Не знам дали това е някакъв пуберски период, който и други са изпитвали. Но знам, че годините си минават и само вредя на себе си. Имали ли сте подобни случай и какво стана?
Как да преборя този срам и отчуждение от връсниците ми?
П.П. ( Вече дори не добавям непознати в интърнет. Положението е критично.)
Именно този интернет ти е проблема. Свикнал си да общуваш виртуално и не знаеиш как да разговаряш и да се държиш на живо. Не се застоявай у вас, излизяй, спортувай . Бъди повече сред хора , а и в крайна сметка няма как да си се променил коренно зя 2 години и да си на 100% социален инвалид...
Намери си някой, който да те издърпа от тази черна дупка.
Даже не общувам виртуално... и все пак предпочитам да общувам на живо от колкото виртуално. Загубих прекалено много познати и приятели последните години и сам съм си виновен, но ми е омръзнало все аз да търся хората за да излезем, ако не го направя, никой не се сеща за мен, така стоят нещата.
По-добре използвай времето, в което никой не те търси в полезни неща за теб.Учи, развивай се и просто изчакай да мине този период.Приятелите сами ще си дойдат.Изчакай и използвай времето си в развиване на личност и характер, които ще изпъкнат в даден момент.
просто си изморен от хората така да се каже, не е приятно постоянно ти да търсиш хората и да си инициаторът на всяко излизане и да знаеш, че няма да се видите скоро , ако зависи от тях. Спокойно, ще мине известно време и ако е просто период ще отмине като всичко друго или ще се запознаеш с други хора, които ще имат по-заинтересовано отношение към теб и приятелствата ще бъдат поддържани и от двете страни. Най-важното е да не се отделяш прекалено много от хората, защото това само ще задълбочи проблема и ще ти става все по-трудно да общуваш. Моят съвет е да бъдеш общителен, но да не приемаш много навътре отношенията с хора, които не са ти близки приятели, някак как да го обясня не ги взимай на сериозно.
Да, това ми е проблем, прекалено много се влия от чуждото мнение. По принцип съм шегачия по характер, но вече не. Вече си казвам - "Няма смисъл да се бъзикаш, могат да помислят че е тъпо." , "Ако го кажеш, ще стане неловко." Не знам, на теория знам че трябва да мие през к*ра. Ама на практира се ос*рам много яко...
1.Това, че си добавял много хора в социалните мрежи не значи че си бил общителен.
2. Има ли психологическа причина, някакъв момент след който се е появила тази прекалена срамежливост?
3. Запиши се на някакви извънкалсни дейности-спорт, театър, доброволчество- нещо, което да те изведе сред хора.)
Не си попаднал на подходяща среда в новото училище. Ако е възможно смени средата или си потърси и друга паралелно с тази. И в никакъв случай не се превръщай във Фейсбук зомби.
То принципно запознанствата във фейсбук не процъфтяват.
Аз държа на мнението, че най-добрия начин да се запознаеш с хора, които ще ти допадат, е чрез клубове/спортове и т.н. В училище нямате ли такива? Сега по "Успех" тръгнаха доста.
Има още един вариянт - пиенето, там винаги има много компания, нови хора, всички са приказливи, аз като пийна ставам най-общителния човек (в рамките на нормалното) не знам защо не е така когато не съм под влияние на алкохола, и ако можех да пия в компания на непознати щеше да е добре.
Наистина много странен е този проблем с компютрите, по принцип аз имах подобен проблем преди който беше критичен до такава степен че бързах да мине денят ми и да се върна на компа , пък каквото искат да си говорят и да си мислят за мен
Впрочем трябваше този компютър който си купих преди години да ми бъде източника на приятели в живота , да има с какво да се похваля и да се развивам... но нещата не се развиха точно както очаквах , а много по-различно.. Жестоката реалност.