Голяма порция реалност.

[smilelady]

Много ми е кофти напоследък.
Осъзнах, че изобщо нямам доверие на хората около мен, защото в един или друг момент, са ми доказвали, че не може да им се разчита. Преди се смятах за щастлива, никога не съм била супер контактна, но си имах моята малка групичка от 2-3 човека, в които наистина вярвах.
Тъпото е, че в рамките на два месеца илюзиите ми бяха напълно разбити. Умея да прощавам, правила съм го много пъти, но идва момент, когато става прекалено. Най-много ненавиждам драми и гледам да страня от тези ситуации, затова прекратих напълно контактите си с един от 'безценните' ми приятели. Последва още един.. тъпо е как приоритетите на даден човек се променят буквално за дни. Знаех, че трябва да проявя разбиране, направих го, ситуацията беше деликатна.
"Няма ненаказано добро" са казали хората и са били много прави. Сега нямам място сред никого. "Близките" ми хора се подиграха с мен, даже и публично се опитват да ме унижават. Имам познати, но с тях не сме на нищо повече от small talk. Ужасно е чувството да ти се иска да споделиш колко ти е мъчно на някой близък и да няма на кого. Нямам никаква представа какво мога да направя вече, дори не знам защо правя темата. Просто имах нужда да си подредя мислите. Ако някой все пак има какво да ме посъветва, да се чувства добре дошъл..

[littleconfused...]

А да те питам случайно да приемаш нещата твърде навътре? Защото ако е така понякога ти на момента не осъзнаваш дали това е така защото на теб ти е кофти , или наистина ТЕ са виновните. Все пак мога да ти кажа от това което досега съм видял.... Имал съм какви ли не "приятели" но не всички са ти наистина такива , дори и да движат с теб и да ти помагат и искат услуги , все пак можеш да разбереш много лесно дали са ти истински приятели или не. Аз съм в подобна ситуация с разликата че съм момче , и че в момента съм в компания пълна с лицемери , които пред теб са света вода ненапита а зад гърба ти те плюят и си показват рогата...

[BlackEyedPeas]

Дойде да си излееш всичко или...? Че това е ежедневно, какво мрънкаш? Всички хора с времето стават такива, открила си топлата вода.

[~LadyCrawley~]

Някакъв въпрос имаш ли конкретно или се чудиш на кого да опяваш? Честни и добри хора, на които да вярваш едва ли ще намериш тук, така че в момента само мрънкаш без да има полза за никого.

[RapExotic]

Намери си истински приятели, на които да можеш да се довериш. Хората се променят, приятелите също. Щом някой те излъже веднъж и му простиш, то той пак ще го направи. Имай го на предвид.

[smilelady]

И пак се убеждавам как хората издребняват за най-малките неща. И какво, ако съм го написала, за да си излея всичко? Понякога човек точно от това има нужда. Не мога да разбера защо винаги с лошо подхождате. Ако не ви допада 'мрънкането ми', няма нужда да го търпите Просто претърколете отегчено очи, кажете си на ум колко посредствени са моите привидни проблеми и как вие трябва да се справяте с толкова по-сериозни неща, поздравете се за усилието и подминете темата.

мерси на littleconfused... и RapExotic , които всъщност казаха нещо по темата

[anonymous708973]

Хората, на които наистина може да се разчита, са безкрайно малко, просто мизерна бройка. Не ги слушай тия компании по 10 човека, дето уж са суперблизки.
Имам няколко близки приятели, но конкретно за разчитането ми е много болна тема, защото... колкото и да държи на теб един човек, това далеч не означава, че е надежден. Поне това е идеята, в която се опитвам да се убедя, защото алтернативата никак не ми харесва. Имам 1-2 от близките ми приятели, с които го имаме това "четене на мисли" един вид, с което се избягват тъпи повтаряния и напомняния, недоразумения и всякакви чувства на пренебрегване и подобни.

Съвет... не мога да ти дам. Ще ти мине, в някакъв период си и обръщаш повече внимание на това от нужното.

[BlackEyedPeas]

Има лексикони за изливане на тези неща

И доколкото виждам ти искаш само хубавото и всички да се съгласяват с теб, но разбери, че в живота повечето ще са СРЕЩУ теб, а не за теб. Човек може бързо да си направи изводите от един пост.

[~LadyCrawley~]

Абе ти случайно да си от Сливен? Много ми напомняш на една дървена философка оттам..

[masochistic'love]

~LadyCrawley~, BlackEyedPeas какъв е изобщо смисълът да коментирате като очевидно не ви харесва темата и няма какво да кажете? -.- И btw, smilelady, и аз мноого пъти съм се чувствала като теб, мислила съм си, че всички ме мразят, аз мразя всички, няма на кого да вярвам и много пъти са ме разочаровали...но в крайна сметка всеки прави грешки, включително и аз, и ти...всеки някога, по някакъв начин е наранявал всеки един от близките си...но това не означава, че трябва веднага да се откажеш от човека, защото винаги има шанс да осъзнае какво е наравил и следователно да се поправи...но разбира се, това се случва рядко и ако твърде често те наранява, очевидно човекът не е за теб...та, може би трябва да се опиташ да говориш с въпросния човек, дори и да си мислиш, че няма да те чуе, защото не може просто така да престанете да бъдете приятели с някого, с когото сте близки от много време...още повече, ако си мислиш, че ще загубиш този човек, а държиш на него, наистина е по-добре да говориш с него, колкото и невъзможно и трудно да ти звучи.

[BlackEyedPeas]

Свободна държава сме, затова коментирам

[102]

наи сетне нещо свестно да прочета
аз смятам че колкото по малко очаквания имаш толко по добре
в краина сметка никои не ти е длъжен
кажи десет пъти маината му и щи олекне

[Ospi]

Много ми е кофти напоследък.
Осъзнах, че изобщо нямам доверие на хората около мен, защото в един или друг момент, са ми доказвали, че не може да им се разчита. Преди се смятах за щастлива, никога не съм била супер контактна, но си имах моята малка групичка от 2-3 човека, в които наистина вярвах.
Тъпото е, че в рамките на два месеца илюзиите ми бяха напълно разбити. Умея да прощавам, правила съм го много пъти, но идва момент, когато става прекалено. Най-много ненавиждам драми и гледам да страня от тези ситуации, затова прекратих напълно контактите си с един от 'безценните' ми приятели. Последва още един.. тъпо е как приоритетите на даден човек се променят буквално за дни. Знаех, че трябва да проявя разбиране, направих го, ситуацията беше деликатна.
"Няма ненаказано добро" са казали хората и са били много прави. Сега нямам място сред никого. "Близките" ми хора се подиграха с мен, даже и публично се опитват да ме унижават. Имам познати, но с тях не сме на нищо повече от small talk. Ужасно е чувството да ти се иска да споделиш колко ти е мъчно на някой близък и да няма на кого. Нямам никаква представа какво мога да направя вече, дори не знам защо правя темата. Просто имах нужда да си подредя мислите. Ако някой все пак има какво да ме посъветва, да се чувства добре дошъл..

Ехх, от София си. Просто се запознай с някои нови хора. Разбирам да беше в малко градче както аз съм...