- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Бихте ли простили изневяра ?
ем тук половината са внякви връски по 2 месеца макс .. ако е нещо сириозно трябва да се говори зависи от ситуациятя и хората и видът на изневяра всеки е разлечен ..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Последно редактирано от Mladenoff : 03-06-2014 на 22:39
sramejlivkaa
Да случвало ми се е и затова попитах . Но така и така никой не отговори на въпроса ми .
Истината е че по тази тема никога няма да се стигне до едно мнение . Всеки говори на базата на личен опит и лични разбирания .
Принципно вярвам, че и с поглед може да изневериш, и да спиш с някого и да не си изневерил... но по-скоро не бих простила. Мисля, че това е най-голямото предателство, а и как ще съм с тоя човек след това? Аз по default съм мега мнителна, представям си, ако се случи такова нещо, аз ще се разкъсам от съмнения и подозрения и т'ва рано или късно ще съсипе връзката.
Само един-единствен път бих направил този компромис и то само за човек, за когото си мисля, че наистина си струва... Ако е системно или ако е било ей-така "за купона" - от където идва, там да ходи!!
Е как ще си струва човек, който показва, че ти не струваш за него/нея? Да не си мазохист?
Това, че някой е изневерил не означава, че изведнъж се превръща във второ качество човек. Поне според мен. Да, ще ми стане гадно, да ще ме заболи, ще се ядосам... Но това няма да заличи (или поне не веднага) факта, че до вчера съм виждал всичко, от което имам нужда в този човек. Следователно - този човек за мен си струва. Допуснал е грешка, ОК. И аз не съм перфектен. Или продължаваме напред, живеейки с това, или се разделяме и до там. Това е. + това има и друг случай, който не винаги се взима под внимание - понякога този, който е изневерил може да се чувства също толкова гадно, колкото и този, на когото са изневерили.
Не, искаш да кажеш, че при всяка караница (образно казано) и кофти период, трябва да ходи да си чеше егото или оная работа при някоя друга? Това аз го виждам като да предпочетеш по- лесния вариант- да изчакаш да премине бурята.
Относно прословутата категоричност на 'младите заблудени романтици'- мисля, че се принизява значението на думата 'прощавам'. Да простиш истински за мен означава да забравиш, да имаш същото отношение към човека, каквото си имал преди, да подхождаш със същото доверие и т.н. и т.н. Мисля, че малцина са способни на това, така че нека не се бием в гърдите колко сме зрели, а? Та, имайки предвид какво разбирам аз под прощаване, съм абсолютно и крайно категорична, че няма да простя изневяра, да.
Е, така погледнато, да, разбирам ти гледната точка.
Аз вярвам в теорията "да простиш и да забравиш са две различни неща". Сгафиш ли, ще бъдеш поставен на колене, ще събираш небето и земята, за да спечелиш доверието на човека отново, доверието ще бъде по-малко, някак ще загубиш правото да се дразниш на неща от тази област (че приятелката ти излязла насаме с някакъв тип, когото ти дори не си виждал) и да - вероятно ще ти бъде натриван носа при спорове и караници на определена тема. След определено време при определени условия може да спре да ти бъде натяквано и към теб да се подхожда със същия респект и вярва в трезвата ти преценка. Ама за мен изпитателният период съществува винаги.
Сори, сигурно звучи гадно и като заяждане на дребно, отмъщение и т.н. Далеч нямам предвид изписаното като умишлена реакция, по-скоро като рефлекс на затваряне в черупката.
Изневяра не се прощава,ако го направиш си безхарактерно мекотело![]()
Ако изневярата е чисто физическа-да. Причината бих я търсила в двамата-у мен, че не съм му дала достатъчно и го е потърсил другаде и у него-че не ми е казал преди да ходи при друга.
Ако е нещо повече от ''секс за една вечер'' - визирам чувства, чатове, обаждания, смси-това не бих търпяла поради факта, че имам достойнство и ревнувам.
Разбира се , както всяка една жена, искам мъжът и всичките му детайли да са само за мен, но определено бих простила.
Но съм съгласна ,че хора , които имат допир до изневярата чрез филми и свободни съчинения на този и онзи, нямат право да коментират или да заклеймяват хората, че биха дали прошка.
/Не визирам никой и не съм чела цялата тема/
И отделно идва въпросът - какво разбирате под изневяра?
Щото за мен е секс в чистия смисъл на думата или ''връзка'' зад гърба ми. Целувки, натискания и т.н. не ги имам за нещо съществено. По-скоро залитане от правия път.
С тия твоите себеуважения, качествени комуникации и каквото каза там от статията в новия Космополитън, ще си стоиш сама или твоя ще забягва така тънко, че няма да го усетиш. Факт е, че ако постоянно натоварваш мъжа до тебе с простотиите си, мислиш само за себе си и не си му духала от един месец, той ще отиде при друга и няма нищо подсъдимо в това.
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Първоначално написано от TykaSePisheNick
Няма ама друг път . Като го натоварва и не му духа по добре да й каже вместо да прави такива долни истории.
Ама ако ти натоварваш приятелката си с глупости, мислиш само за себе си и не си й правил кефа от един месец, а тя отиде другаде, ще е тъпа курва, нали?
Как пък едно обективно мнение по повод връзките не съм видяла от теб.
Да не говорим, че "натоварване" е субективно, "мисля само за себе си" също.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
За мен има разлика между "прощавам" и просто "преглъщам и живея с това в името на еди какво си".
Има и твърде много фактори и видове изневяра, които могат да се разгледат във всеки един отделен случай, но ако някой ми изневери аз бих се погрижила да му се върне тъпканичко. Отмъстителна съм, какво да се правиНо е факт, че никога няма да погледна човека, който така е насрал така и моето, и неговото достойнство. Край на връзката ни може да няма, но край на уважението ми и доверието ми - със сигурност ще има.
Със сигурност не бих простил изневяра. Макар и никога обвързан до този момент, макар и никога да не бъда обвързан, да приемем, че бъда и то от да кажем 4 - 5 години. Не бих простил подобно нещо, най - малкото заради това, че толкова време изграждане в една връзка - търпение, уважение, заздравяване след поредния спор, взаимопомощ, засилване на чувствата и т.н. - бъде разрушено с лека ръка. Като има проблем - да дойде и да каже, да поговорим. Ще се постарая, или тя ще се постарае нещата да се променят към добро, но да извърти някой к*рвенски номер, не бих простил никога, ама никога, ако ще и 20 години щастлив брак да имаме. Вероятно съм наивен, вероятно твърдостта и решителността в мен надделяват, но това е моята непоклатима позиция. Прочетох цялата тема внимателно. За мен личната чест и достойнство са най - важните неща. Няма да позволя те да бъдат потъпкани и да се съобразя с човек, който ме е разбил вътрешно, а ако си проличи - и външно. Няма да обичам, уважавам и търпя такъв човек. Веднагически развод. Такъв човек не може да бъде поощряван. След като не се е провел човешки, смислен и сериозен разговор и са се предприели к*рвенски приоми - "Да не съм те видял повече!". А относно "духането" - това ли е проблем №1 в една връзка?! Ако мъжът е мъж, ще издържи и без това. Ще бъда зад позицията си - не бих простил такова нещо. Това е предателство. Все едно даваш втори шанс да бъдеш застрелян, след като първият път е бил неуспешен. Единственото нещо, което никога не бих простил, е изневярата, следователно - и предателството като цяло.