На мен пък мнението на xoxi ми провокира интереса. До голяма степен съм съгласен с гледната й точка - смятам, че хората, с които споделяме и имаме по-задълбочени отношения, могат да ни бъдат полезни по различен начин и в различни моменти. Колкото и да ни се иска, половинката ни не може да е до нас в 100% от случаите, когато имаме нужда от подкрепа, приятелски съвет или просто рамо, на което да поплачем. Тогава идва моментът да се обърнем към други хора, които биха ни разбрали/помогнали.
Въпросът при всяко сближаване е къде поставяме границата в отношенията с конкретния човек. Прекрачвайки определена граница, отношенията се трансформират в нещо напълно различно. В това е майсторлъка и социалния/емоционалния опит, да умеем да дефинираме и контролираме отношенията си с другите.
Думите "липсваш ми" обикновено се схващат в по-личен и емоционален (дори интимен) контекст. Затова е добре човек да продължи изречението, казвайки какво точно му липсва, за не се получават обърквации. Така ще улесни и себе си, и събеседника си.