Разбира се.
Приятелят ми не ми е казал, но ти ще ми кажеш, защото знаеш какво си мисли, нали?
Арогантността ти е в повече.
Както написах и на Дедлок, в началото му беше странно, но да кажеш, че СЕГА му е такова - че дори и неприятно, (да не търся цитата, ясно индикиращ сегашно време) и то с някаква пълна убеденост, е смехотворно.
Да не говорим
колко е смешно да претендираш, че разбираш моя приятел по-добре от мен, която съм му най-близкият човек, на база... момент, барабани, моля... тва, че имате еднакъв орган в гащите. Слагаш това над наши дъъъъъълги разговори, обяснения, споделяния за живота ли? Достатъчно си интелигентен да разбереш, че това ме ядосва.
Ако дойда и ти обясня как мисли приятелката ти за нещо, щото, видиш ли, и аз съм жена, няма ли да ми се изхилиш, щото някак познаваш по-добре от мен момичето, което всяка вечер ти спи в леглото и споделяте добри и лоши моменти?
Щото аз точно ще се изхиля на това ти убеждение.
Още една точка:
Това, че хипотетично бих спала с най-добрия си приятел, далеч не прави приятелството ни по-малко истинско. Като казвам, че мога да му споделя всичко, значи наистина означава ВСИЧКО. Ако беше просто една от онези ситуации, в които уж сме приятели, ама се гледаме като котка и куче, далеч нямаше всичко да му казвам. Лично мнение.(;
Дедлок го обясни много добре с последните си две изречение.
Бих добавила - това, че вие не можете да го разберете и имате определена дефиниция за "истинско приятелство", не значи, че нашата различна дефиниция го прави по-малко "истинско".