Отговор в тема
Е, аз няма как да знам дали ти си влюбен в момента или не (: Алтернативен въпрос за невлюбените в момента, например, е какво са правили в името на любовта?Първоначално написано от klimatronik
Ето защо неодобрявам такива връзки. Масово 15-16годишни момичета тръгват с 25-30 годишни момчета. Вярно е, по-зряли са, по-улегнали са, по-трезвомислещи са, но замисляте ли се ВИЕ дали сте достатъчно развити физически и психически за тях? Нормално е един мъж на 30 да иска вече да създаде семейство, брак, деца .. А една 16 годишна мацка току що е открила секса и тепърва и предстои да се сблъска с щастие, с разочерования, с живота като цяло .. Но повечето тийнеджърки не го осъзнавате, а момчетата (по-точно мъже) се възползват от вас, като млади, наивни и неопитни агънца.
Със сигурност не се е оплашил от сериозността на връзката им и от това, че я обича твърде много. Имал е нещо на предвид за да скъса с нея след 2 години. Причината е друга, но той не и е казал за да не я нарани. Което е най-глупавото нещо, но много хора го правят.
Според зависими.В началото всеки е заслепен и вижда щастието си в другия, тоест живее за другия, което е грешка. След време също би дал всичко от себе си за момичето, стига чувствата и привързаността да са останали дори в зрялата им форма. Думата ,,не'' в началото не присъства. Това, че избухват караници и несъгласия за най-различни неща в една семейна двойка - всички знаем, че не означава нищо. Да, всеки си има свое лично пространство и усамотение. Но тези кавги не са изправени пред избора - да бъдеш с нея/него, или да не бъдеш. Когато обичаш някой, то ти се примиряваш и му отваряш врати към себе си ест. Следствие на спорове и интриги, много двойки се разделят, но само за временни етапи.
Започне ли да ти става нагло, неприлично, плашещо и неприятно присъствието, а и действието на партньора, то за каква любов говорим? От неговата страна би било притискане, вследствие на егоизъм, но тогава за каква обич и толерантност от негова страна ставаме свидетели? И ето тук разбира се идва момента, когато все единия не изпитва истински чувства, обич, а от там цялата връзка остава непълноценна. Там е работата, че чувствата на влечение и любов , особено през тийнейжърския - юношески период не са развити и надминали някои тънкости и за това незрялостта води до осъзнати или не раздели.
Иначе аз като бях влюбен, бих се жертвал на мементи не ценях живота си колкото другия, не мислих трезво, виждах щастието в другия. Не се чувствах добре сам. Изгаряше ме от вътре, че няма мога да я виждам. Радвах се че е щастлива, но умирах, че не съм с нея. Полека полека утихна, оздравях :Д хаха и забравих с времето.
Много обичаш да наричаш хората глупави. Разбира се, че когато решиш да си с някого, трябва да имаш някакви планове за бъдещето, имаш надежди, желания. Или викаш дай да се пуснем по реката, пък все някъде ще стигнем? Ако нямам намерение да съм с някого след Х години, защо въобще да си губя време с този човек?Почваш връзка с очаквания за повече от година, лол?
You must be а special kind of stupid..
Връзката не трябва да се планира и да се очаква от нея, кой знае какво, в началото й...
Няма как още от първия ден да познаваш човека, толкова добре, че да си сигурна, че искаш да прекараш Х години с него...
И аз се ебавам с Нати- ние си писахме в скайпа до сяНе я наричам тъпа наистина, само ебавка е
Иначе не мислиш ли, че е глупаво още от първия ден да започваш да правиш планове за връзка с човек, която току що си започнала, тя може да свърши след 5 дни след 1 месец след 2 месеца, вие все още ще сте си непознати, няма ли да те боли тогава, всичките мечти, които си имала всичките планове, ще изчезнат по много болезнен начин.. Естествено има и изключения.. В една връзка се влиза с няк'ви очаквания - но чак и за години да говориш.. дет се вика след 2 месеца може да видиш, че не е човека за теб и какво правиш тогава? Дай да си с него година + само защото такъв ти е бил плана?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Със това съм съгласна.
Анархи да си влезе в скайпа, че да не го набия.
Значи, аз влизам с определени очаквания във връзка. Основните са тези, които ако бъдат оправдани, то има мегдан да се мисли за бъдеще с тоя човек, а те са именно:
1) дали си пасвате като характери, навици, възгледи, желания за определени неща и т.н.;
2) дали е на същия акъл като тебе (защото ако ти искаш примерно да учиш и работиш, пък другия иска да си "живее живота"(визирам партита нон-стоп; многобройни компании, любовници, щото му е времето да ги преживее тия неща.. примерно), еми няма да стане);
3) какви планове има за собственото си бъдеще този човек, както и твоите планове и дали могат да бъдат насочени така, че ако навлезете във "сериозния стадий"(който според теб е след като опознаеш човека и аз съм съгласна с това впрочем) на връзката, да си знаете приоритетите и от рано да си имате на идея какво ще правите и дали ще останете заедно в бъдещето си.
И това не го мисля в момента, в който започвам връзка с някой, а след месец-два. Ясно е, че от самото начало няма как да се оправдаят тия очаквания, поне не всички. Нали трябва да се синхронизирате двамата и да разберете дали можете да живеете един вид в хармония/баланс/както искаш го наречи с човека до вас.
Цецо, ти мислиш за своето бъдеще, нали? Като всеки един човек, но когато се появи друг, който ни е приятен, мислим за бъдещето си с него. Може да е в краткосрочен план, може и в дългосрочен - тук вече зависи и колко ти е "приятен" човека. Има много фактори, но ако ми кажеш, че започваш връзка с някой, с който след 2 месеца МОЖЕ БИ ще скъсате и ще си окей с това, ем.. не знам какво да кажа на това, освен че твоето мислене в случая е детинско. Всеки знае, че може да му замине връзката на първия месец, на първата година или след 50 години брак, поради някакви причини, но това не засяга изобщо темата тук.
Още нещо, не е задължително да искаш да прекарваш целия си живот с човек, с който си тръгнал веднага, НО колко хора започват връзка с човек, за когото не знаят поне малко? Аз не познавам толкова много, а повечето, които са започнали така - връзката им не е била по-дълга от седмица-две до месец-два. Повечето на нашата възраст, че и по-малки и по-големи, се опознават едно определено време преди да започнат романтична връзка. И съм сигурна, че тези, които имат желание за сериозна връзка, не започват една без тази нагласа. Не ти говоря за връзка, която ще е 10 години, аз мога да пукна и утре, както се изразихме в скайп, но въпроса не е в това. Ако не виждаш себе си, до човека, който харесваш(тук може да говорим за всякакво харесване, изключвам варианта, където искаш само и единствено да го чукаш, щото това не е връзка за мен)/обичаш поне след няколко седмици или месеца, то аз не виждам смисъл в това да съм с този човек и ще предпочета да си намеря друг, с който да виждам бъдещото си аз.
Само да вметна, че после ще ти кажа още нещо, ама не тук, само ми напомни, че ще забравя.
*сън*
Аз не говоря от самото запознансто да започнеш да си правиш планове и да се надяваш едва ли не да се ожениш за този човек. Говоря за когато пристъпите към връзка. Виж, ако ти на първа среща се "гаджосваш", то това си е твоя работа.
а не мислите ли, че по някой път ( в повечето случаи винаги) нищо не се случва планувано?
Тук ви чета, как сте започвали връзки с намерения за дълги периоди. Да, така трябва да е според мен, ако харесвате човека.
В повечето случаи обаче в последстиве осъзнаваме,че не е правилния избор, че има много разминавания на очакванията ни.
И не рядко се случва връзки, започнали чисто приятелски, не на сериозно - да продължават в истински.
Не знам защо не одобрявате пък чисто сексуалните връзки?
Последно. Някои хора като чуят за винаги им побеляват косите, не обичат дългите отношения.
аз лично до преди година бях сигурна, че трябва да намеря човек, с когото да градя нещо сериозно. обаче през цялата тази година ми се случиха толкова много неща (които ме смачкаха психически и физически), че с ръка на сърцето мога да кажа, че вече никак не го искам това. искам да се променя и да спре да ми пука толкова много. искам да Живея. искам време само за себе си. искам да не бъда наранявана. искам да се забавлявам. а за чисто сексуална връзка никога не съм се замисляла, но защо не? може би ще бъде някаква крачка за промяната в мен, хах.
Хах, познато ми е онова, за което говориш. :333
И аз така мисля, максимум 4/5-години по-голям. "За мисленето" тука можем да поспорим обаче, и на 25/30-години има такива, които понякога не мислят трезво..
че защо ви пука? Като искаш, живей. Не знам, сигурно това някакво вътрешно увлечение по природа всеки да си търси двойка ;д на мен вече ми е бледо. някакво такова- все тая ми е. да, на моменти си казвам, че бива ли така, трябва да имам връзка като хората аххаха, трябва да се променя, да тренирам с някоя хубавица хаха , да има развитие, но истината е, че най-важното нещо е да разбереш, че да си сам не е тъпо, ами яко. Не ме разбирайте, погрешно, взаимоотношенията и социалните контакти, секса и др. трябва да се тренират, и не само е хубаво, но и е чисто физически и психически разпускане, макар че асексуалните не са умрели. В крайна сметка и тук според мен се нареждат нещата, стига да си имаш самочувствието и да си над тези истории.
а ТОРи, казвал съм ти за това ;Д
Това как е по-различно от това да кажеш на някого, че го обичаш на първа среща, базирайки се на (много дълги, но все пак) чатове в скайп? Защо е по-глупаво? Казваш "не се познавате" - ами... защо пък? Видели са се повече от веднъж, говорили са много, защо тези разговори се поставят по-ниско от чатовете/разговорите по скайп като средство за опознаване?Почваш връзка с очаквания за повече от година, лол?
You must be а special kind of stupid..
Бтв, къде ги видяхте тия МАСОВИ връзки между 15-16-годишни момиченца и 25-30-годишни мъже? Че ги има - има ги, ама не е масово в никакъв случай.
Малко съм заета, после ще си едитна мнението, че мернах няколко хубави коментара.
Последно редактирано от PinkPan7her : 03-20-2014 на 16:00
И какво една година трудности те отказаха от това да градиш?
<a><img></a>
По-скоро е уморена и след някой друг месец/година, вече ще е окей с това да си намери сериозен приятел.
Климбо, не си ми казвал.
Когато влезеш в рутина, се отегчаваш. Не е задължително да си спрял да обичаш. Просто някои хора в такъв момент си казват: "Даааа, това е добре, но колко ли повече мога?". Т'ва е причина да не се впускам във връзки (не единствена, разбира се, просто една от многото).
не, аз с трудностите съм свикнала, не бих позволила да ме откажат напълно от каквото и да е било. доста неща ми се натрупваха и натрупваха постоянно, а аз търпях, но вече не мога. тори го каза преди мен, просто съм уморена, прекалено уморена. разочарована съм. наранена за n-ти път. изпитвам все такива неща, които ме тласкат към по-различен подход в живота. а точно в момента съм във фаза, в която ми е нужно да говоря/пиша по много и постояннно.
Последно редактирано от pandabear : 03-20-2014 на 17:25
Ние (или поне някои от нас) сме готови да прочетем какво ще напишеш.
познавам я тая фаза
<a><img></a>
Само излишни главоблъсканици в тая тема
Не изчетох всички коментари до край, но ми направиха впечатление тези два от първата страница:
Много добре го каза, щото това със страха си е чиста проба извинение и в никакъв случай не бива да се приема буквално, освен че звучи абсурдно си е и ... абсурдно. Особено пък от устата на момче.
И този коментар, с който изобщо не съм съгласен. Тва е най-детинската постъпка на света и по никакъв начин не показва, че я уважава и държи на нея, точно обратното. Ако я уважаваше поне малко, щеше да е честен с нея и да не я забаламосва с простотий, а да й каже точната причина, без да увърта, като третокласничка. Много по-честна постъпка към момичето е да й кажеш истинските причини, вместо да ги спестяваш и да й "замазваш очите", надявайки се, че тя ще го приеме по-леко и няма да си блъска главата след това..
спомням си, че преди време винаги имах на кого да се обадя, за да излезна и да се разтоваря малко. с времето изчезнаха тези хора. дали за добро, дали за лошо все още не мога да преценя. непълноценно се чувствам някак. не мога да намеря моя смисъл на съществуване. изпаднала съм в някаква дупка, която ме плаши много. точно бях излезнала от нея с намирането на човека, който бе до мен, но изведнъж все едно всичко се изпари, и ето ме отново в начална позиция. постоянно си мисля, че греша във всичко. винаги търся проблема/вината в себе си. измъчва ме мисълта, че върша неща, с които може би отблъсквам постоянно хората около себе. прекалено съм загрижена и може би ги задушавам понякога, не знам. събуждам се и знам, че денят ми ще мине по определения ми график и след това ще дойде следващият ден. всичко е едно еднообразие. не намирам смисъл в съществуването ми точно в момента. загубих го. имам нужда от подкрепа, но не знам от кого да я търся вече. загубих се.
Прекрасно те разбирам. Накипри се и иди по курви/на лов за его бууст. С пиячка, на шумно място. Прави чудеса! Ако мястото е хубаво, компанията не е от значение.
тея съвети тип "сексът и градът" ...
Последно редактирано от tireheb : 03-20-2014 на 19:11
Абе, съветът й е много добър, просто изобщо не е за тая ситуация.
Само ще замаже временно положението, нищо не решава. Не й трябва пиене и мъже, много по-важни неща й трябват на Пандичка.
е не мо си представа в ква ситуация да си евтина женица с критерии равняващи се на отрицателна цифра би бил добър съвет, ама нема споря тука
съжалявам, сега точно не съм в състояние отговоря на човека, който се оплака от ситуацията си (pandabear). не че са ме питали, де, ама все пак
и сори, тва май е спам хД
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
